За мен, за човеците и за разочарованието

За мен, за човеците и за разочарованието

Идиокрация

Не съм писал отдавна в списанието си. Оправдавах се със заетостта си. Много работа, обещания, ангажименти… Днес като си помислих няколко минути, ми светна, че цялата ми тази заетост е всъщност бягство от прозаичната човещина.

Човек е много прозаично същество. А когато се прави на душевно и интелектуално извисен, човек е просто… просто… ПЛАГИАТ. Да! Повечето човеци (хората са само 1%) имат представа за ценностите и душевността, от книжките прочетени между две кюфтета. „О-о, колко красиво (или точно) го е написал! – мисли си човечецът – Все едно, че аз съм го казал(а)“ И става душевен плагиат…

Човеците даже не могат да се докоснат до посредствеността си. Клишетата са станали удобни кресла от които човеците самодоволно оглеждат околността. За тях няма вътрешност, а само околност. Всичко е ОКОЛО тях. За „вътре“ не се сещат, защото там е книжна пустота. Пустиня от думи, папагалски заучени и поставени между златните корици на...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност