Идиокрация
Не съм писал отдавна в списанието си.
Оправдавах се със заетостта си. Много работа, обещания, ангажименти…
Днес като си помислих няколко минути, ми светна, че цялата ми тази заетост е всъщност бягство от прозаичната човещина.
Човек е много прозаично същество.
А когато се прави на душевно и интелектуално извисен, човек е просто… просто… ПЛАГИАТ.
Да!
Повечето човеци (хората са само 1%) имат представа за ценностите и душевността, от книжките прочетени между две кюфтета.
„О-о, колко красиво (или точно) го е написал! – мисли си човечецът – Все едно, че аз съм го казал(а)“
И става душевен плагиат…
Човеците даже не могат да се докоснат до посредствеността си.
Клишетата са станали удобни кресла от които човеците самодоволно оглеждат околността.
За тях няма вътрешност, а само околност.
Всичко е ОКОЛО тях.
За „вътре“ не се сещат, защото там е книжна пустота.
Пустиня от думи, папагалски заучени и поставени между златните корици на невежеството.
Стиховете се пишат с малки букви и няколко запетаи.
Прозата е бълвоч, подправен с непознати чуждици и жаргон, който днес е белег за интелигентност.
„Креативността“ на помиярите…
Вече не мога да прокарам граница между доброто си и лошото настроение.
Забил съм се в дърводелството, защото дървото има характер интересен за общуване.
И няма его, и не говори (простотии), и се подчинява (до някъде) на логиката и красотата.
Една „приятелка“ от Facebook обяви, че ще трие приятелите си (!)
Даде им шанс да защитят „приятелството“ си…
„Идиокраси“ е много добър филм.
Случва ми се всеки ден.
Получавам нежелани писма в които ми предлагат по-голям пенис, по-големи цици, намалено тегло, дипломи за висше образование, страхотен секс (и хапчета за секс), евтини джунджурийки, пиратски програми, опрощение от Бог, биснес успехи, загриженост за моята сигурност (в Интернет и в живота)…
Продават се любов, загриженост, съпричастност, приятелство, съпружество.
Можеш да си купиш успехи. Всякакви.
Не ми казвайте, че ме разбирате!
Ако някой от вас усеща написаното като свое, или е плагиат или е Аз.
На останалите предлагам РАЗОЧАРОВАНИЕТО от мен.
Ако го приемете, не сте Аз.
П.П. Не! Не съм „мръднал“. Болестта е във Вас.
