понеделник, 28 дек 2009 г. 13:01 ч.
Когато говорим за „лобиране“, най-често си мислим за „ходатайство“. За използване на лични връзки, с които да въздействаме върху един или друг представител на властта. Къде точно минава тънката граница между тях?
Думата „лоби“ всъщност означава „предверие“, „коридор“,“рецепция“. Точно това е било мястото, на което разни активни британски граждани са пресрещали членовете на долната камара на английския парламент преди заседание, за да разговарят с тях. Оттам идва и смисълът на лобирането – дейността на неколцина предприемчиви поданици на Нейно величество и техните опити да въздействат на политиците.
Разликата между ходатайство и лобиране обаче е доста голяма. При ходатайството един човек в нужда търси „връзки“ – роднини, приятели, някои „земляк“ („градски“ или „селски“) – за да си реши някакъв личен проблем. Да не му вземат талона, ако са го хванали да шофира пил, да не служи синът му в еди-кой си войски, ами в други – когато имаше военна служба, да уреди дъщеря си „да учи за студент“ и т.н.
За да постигне тази си цел, човечецът е готов да заплати нещо на услужливия чиновник – държавен или общински служител. И така се стига до корупцията. Един дава пари, друг ги взема, за да не се изпълни някакво законово решение или то да бъде изпълнено по начин, удобен за плащащия.
При лобирането е друго – там не се въздейства при изпълнението на някакъв закон, а се въздейства при измислянето на закони.
Ходатайството е натиск върху изпълнителя, а лобирането – върху законодателя
И разбира се, основната разлика е, че ходатайството се извършва винаги на тъмно, а лобирането – е, поне, не винаги. И колкото по-развита е една държава, колкото по-демократично е едно общество, толкова по-явни са начините за лобиране.
Лобирането всъщност е една професия. Има хора като обществените застъпници, които упражняват влияние върху дадена институция в подкрепа на дадена гледна точка. Лобист е лицето, на което се плаща, за да влияе на законотворчеството или на общественото мнение.
Повечето големи корпорации и политически групи по интереси наемат професионални лобисти, които в ролята на посредници да прокарват техните интереси. Мозъчните тръстове се стремят да лобират посредством редовно захранване на медиите с подробни доклади и подкрепящи ги изследвания за масово разпространение. Една отделна форма на лобиране, наречена “външно” или “първично” лобиране, е предназначена да въздейства на законодателството или на други публични органи опосредствено – чрез промяна на общественото мнение.
В много държави лобизмът е регулирана дейност, като ограниченията обхващат начините, по които се практикува, с цел предотвратяване на политическа корупция. В САЩ например лобистите са длъжни да се регистрират, освен ако не представляват лица, заемащи изборни длъжности, като например Националната асоциация на губернаторите, както и да спазват редица други изисквания за публичност.
Какво е лобиране? Федералният закон на САЩ дефинира лобирането като всяка комуникация, осъществена от името на клиент на членове на Конгреса, на персонала на Конгреса, на президента и на Белия дом и на високопоставени служители на близо 200 агенции и отнасяща се до формулирането, изменението или приемането на законови актове. Кой е лобист? Лобист е лице, наето пряко от организация или посредством фирма за услуги, включващи сключването на повече от един “лобистки договор” от името на клиент и което използва поне 20% от времето си за дейности по лобиране в рамките на шест месеца. Кой лобира? Пред федералното правителство лобират корпорации, организации, големи компании, университети, екологични и неправителствени групи и дори църкви. Установено е, че въпросите, които най-често са предмет на лобиране, са бюджетът и финансовите законопроекти. Кой регулира лобирането? Секретарят на Сената и Председателя на Камарата на представителите са натоварени с надзора на лобирането пред федералното правителство. Съгласно Закона за откритост на лобирането от 1995 г. въпросните институции са задължени да осигурят насоки за публичност на лобирането, да гарантират своевременни и точни доклади и да направят тези доклади обществено достояние. През последните 6 години 50 лобистки фирми не са предали изискваните доклади и формуляри.
Кой трябва да се регистрира за извършване на лобистка дейност пред федералното правителство? Организациите, наемащи лобисти като част от своя персонал, са длъжни да се регистрират в Конгреса, ако разходите им за тази дейност надхвърлят 24 500 долара за период от шест месеца. Лобистките фирми подават заявление за отделна регистрация – поне 45 дни след първия контакт – за всеки клиент, заплатил над 6 000 долара за този род услуги за период от шест месеца. Данните сочат, че близо 300 самостоятелни лобисти и фирми са практикували без да предадат необходимата регистрационна форма. Освен това повече от 2000 първоначални регистрации са подадени след изтичането на 45-дневния срок. Каква информация са длъжни да предоставят на федералното правителство лобистките организации? Организациите са длъжни да подават информация два пъти годишно: 1. темите, по които са лобирали през изтеклия период, включително конкретни закони и разпоредби; 2. имената на лобистите, наети от клиентите; 3. федералните агенции, с които е осъществен контакт. Лобистките фирми трябва да представят сметка на приходите, осъществени за периода от съответния клиент. Организациите, които имат собствени лобисти, трябва да подадат информация за общите си разходи за лобистки дейности за периода. Какви са наказанията за неспазването на закона? Лобист, който съзнателно не изпълни разпоредбите на закона, подлежи на гражданска глоба в максимален размер от 50 000 долара. Нарушенията се предават на прокуратурата на окръг Колумбия, принципал по криминални и граждански дела на територията на Вашингтон, окръг Колумбия. Може ли бивш член на конгреса, законодателни или изпълнителни органи да лобират пред президента (по принципа на въртящата се врата)? Законът за правителствена етика забранява на бивши членове на Конгреса, висши служители от законодателната власт и от изпълнителната власт, да лобират пред ведомството или агенцията, в които са работили след напускане на заеманата длъжност. Те са длъжни да докладват заеманите от тях длъжности в регистрационния си формуляр като лобисти за първите две години след напускане на правителството. Според доклад на центъра за обществен интегритет повече от 2 200 бивши държавни служители, в това число 273 бивши служители на Белия дом и близо 250 бивши членове на Конгреса и шефове на агенции са се регистрирали като федерални лобисти в периода 1998 – 2004 г. Могат ли роднини на членове на Конгреса да работят като лобисти? Роднини на членове на Конгреса могат и се регистрират като лобисти. Съгласно наръчника по етика на Сената, “решението дали съпруг(а) могат да лобират пред Сената е решение на Сенатора и неговата съпруга или съпруг, като се отчита потенциалното отражение върху Сената”. Могат ли лобистите да предлагат подаръци на членовете на Конгреса? Лобистите имат право да предлагат подаръци (обеди, вечери, услуги) на стойност не по-голяма от 50 долара. Общата стойност на подаръците, дадени на един член, не може да надхвърля 100 долара годишно. Лобистите нямат право да покриват правни разходи на членовете на Конгреса, нито пък да се включват в благотворителните им акции. Могат ли лобистите да правят политически дарения? Лобистите могат да правят политически дарения по същите правила, както и останалите американци. Лобистите нямат право да даряват повече от 5000 долара на комитет за политически действия на календарна година. Те могат да работят за кампании и да управляват бюджета на комитети за политически действия. По данни от доклада на Центъра за обществен интегритет лобисти с федерална регистрация са отговаряли за бюджета на поне 800 комитета за политически действия от 1998 г. насам. Комитетите, чиито бюджети са били ръководени от лобисти, са изхарчили повече от 525 млн. долара за въздействие върху политическия процес за същия период.
