РАЗДЕЛИ
МНЕНИЯ
КУЛТУРЕН АФИШ
НОВИНИ
РекламаСравни цени вКнигосвятИван Ганчев, Кирил Чимев, Йордан Стоянов
КИНОНАБЛЮДАТЕЛДемоните на Санкт ПетербургМинути за киноЗа тях разказва в своя филм прочутият Джулиано Монталдо. Той реализира амбициозния си замисъл през 2008 г. като руско–италианска копродукция и след 11 годишна пауза. „Демоните на Санкт Петербург” представят Монталдо във върхова форма, в каквато го помним от времето на „Сако и Венцети” (1971), „Джордано Бруно” (1973) и „Марко Поло” (1982). Той заснема с помощта на Арналдо Катинари значима и дискусионна творба, разкриваща драмата на великия руски писател Фьодор Достоевски в последните години от неговия живот, когато той е меродавен литературен и обществен фактор, но е разкъсван между обичта си към православна царска Русия и миналото си на революционер.Образът на Достоевски е смислово–определящ за посланието на филма. Върху него е съсредоточено вниманието както на автора на оригиналната идея Анрей Михалков–Кончаловски, така и на сценаристите Паоло Сербантини и Моника Дзапели, подпомогнали усилията на Джулиано Монталдо да проникне в сложния, объркан и кошмарен душевен мир на класика, раздиран между спомените за десетгодишната си каторга в Сибир, запознанството си със стенографката Ана Сниткина, с която създава романа „Играчът на рулетка” (1872) и благородния си стремеж да се противопостави на терористичната вълна, заливаща родината му и тласкаща я към безизходицата на гражданската война.Опасенията ми, че ще гледам римейк на „26 дни от живота на Достоевски” (1981) на Александър Зархи, не се оправдаха, въпреки че Мики Манойлович със сигурност е гледал лентата и е научил каквото трябва от играта на предшественика си Анатолий Солоницин.„Демоните на Санкт Петербург” е по–скоро в руслото на „Амадеус” (1984) и „Духовете на Гоя” (2006) на Милош Форман и изследва внимателно и коректно сблъсъка на интелектуалеца с властта и насилието, в екстремната среда, когато литературната знаменитост, в стремежа си да помогне на всекиго, застава между чука и наковалнята, свой сред чужди и чужд сред свои, докато накрая е изоставен и от революционерите–терористи, и от висшата генералско–дворянска прослойка, мятащ се в кошмарите и жадуващ свободата, винаги липсвала в Русия.„Демоните на Санкт Петербург” е майсторски изваян спектакъл, предназначен за адептите на сериозното, но увлекателно поднесено европейско кино. Стабилната и атрактивна драматургия е подкрепена от стилната визия (Арналдо Катинари) и сценография (художник на костюмите е Елизабета Монталдо), а музиката на великия Енио Мориконе е онзи убедителен драматичен фон, на който се разгръща историята за усилията на Фьодор Михайлович Достоевски да разгадае човешката душа, оказали се напразни и ускорили кончината на писателя, но важни и необходими за всеки буден и честен дух на епохата, какъвто безспорно е бил и самият той.Филмът на Монталдо блести със своя удачно подбран актьорски ансамбъл. Мики Манойлович акцентува на страдалеца, мъченика и съмнямащия се в човешката съдба Достоевски, Каролина Кресчентини е прелестната стенографка Ана Сниткина, Анита Гарпиоли и Филипо Тими с много страст и обич пресъздават образите на младите революционери Александра Звонарьова и Гусев, а Роберто Херличка безапелационно печели симпатиите ни като хитрия и далновиден полицейски началник Павлович.„Демоните на Санкт Петербург” се гледа с напрегнато внимание и интерес, без да доскучава със своите 118 минути. Както в „Сако и Венцети”, и тук Джулиано Монталдо търси съвременните проекции на тази занимателна и поучителна история, създавайки ярка кинотворба, носител на най-ценните качества на авторското европейско кино.Автор: Борислав Гърдев02.01.2010 – 21:19Посетено: 1551
Вземи линк към публикацията:http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9134&sid=80
<<<
<<<
|
1
|
2
|
3
| >>>
>>>
<<<
<<<
|
1
|
2
|
3
| >>>
>>>
