Търговия с диви животни

20
Добави коментар

На 14 септември 1998 г. слаб очилат малайзиец на име Уонг Кенг Лианг слязъл от Полет 12 на Японските авиолинии на Международното летище в град Мексико. Носел избелели сини джинси, светлосиньо яке и щампована тениска с бяла глава на игуана. На летището го чакал агент Джордж Морисън от Отряда за специални операции – елитно петчленно тайно подразделение на Службата за рибата и дивата природа в САЩ. Секунди след ареста Ансън (с което име е известен Уонг сред контрабандистите на животни и правоохранителните органи по света) бил преведен по стълбите с белезници от мексикански федерални агенти.

За Морисън и екипа му Ансън бил ударът на живота им – най-издирваният контрабандист на застрашени животински видове в света. Неговото задържане, в което участвали властите в Австралия, Канада, Мексико, Нова Зеландия и САЩ, било трудно извоювана победа – кулминацията на шестгодишна тайна операция, която и досега се смята за най-успешното международно разследване на незаконна търговия с диви животни.

Твърде дълго време и в твърде много страни (включително САЩ) думата „престъпление“ в комбинация с „диви животни“ не звучеше достатъчно сериозно. Федералните прокурори в САЩ искаха присъдата на Ансън да покаже на света, че контрабандистите на животни са истински престъпници. Освен по т.нар. Акт „Лейси“ – американския закон срещу нелегалната търговия с диви животни – той беше обвинен още и в престъпен сговор, в контрабанда по углавен ред и в пране на пари.

Близо две години Ансън се бори да не бъде екстрадиран в САЩ, но накрая подписа споразумение със съда, като призна престъпления, максималното наказание за които е 250 години затвор и глоба 12,5 млн. долара. На 7 юни 2001 г. беше осъден на 71 месеца във федерален затвор в САЩ (от които вече беше излежал 34), 60 000 долара глоба и забрана да продава животни в САЩ три години след като излезе на свобода.

Ако съдията си е мислил, че тези мерки ще имат ефект, значи е сбъркал. Скоро след ареста съпругата на Ансън и негов партньор в бизнеса Чиа Бинг Ший създаде нова компания – CBS Wildlife, която изнасяше диви животни за САЩ, докато Ансън беше в затвора. Неговата основна компания, „Сунгай Руза Уайлдлайф“, продължи да доставя пратки въпреки забраната. Сега, вече на свобода, Ансън се е заел с реализацията нов бизнес проект – зоопарк, който обещава да бъде най-дръзкото му начинание досега.

Риск печели

Почти невъзможно е да се сетим за някое животно или растение на планетата, което да не е било обект на законна или незаконна търговия заради месото, кожата, песните или декоративната си стойност, като домашен любимец или като източник на съставки за парфюми и лекарства. Всяка година Китай, САЩ, Европа и Япония купуват диви животни за милиарди долари от други части на света като Югоизточна Азия, известни с биологичното си богатство – и така опразват паркове и ограбват диви области, които стават достъпни чрез пътищата, прокарвани от дърводобивната индустрия.

На най-ниското ниво в този бизнес обикновено са бедни ловци или фермери, които ловят животни за местни търговци, а те от своя страна придвижват „стоката“ до каналите за доставка. В Азия продадените животни попадат на някоя богата трапеза или в магазините за лекарства; в западните страни – във всекидневните на любителите на екзотични животни. Икономическият принцип е прост и разбираем като при търговете за произведения на изкуството: колкото по-рядък е предметът, толкова по-висока е цената.

Макар че никой не знае какъв точно е обемът на незаконната търговия с диви животни, едно е сигурно – тя е изключително доходна. Контрабандистите успяват да преминат границите, като крият нелегално изнасяните животни в законни пратки, подкупват длъжностните лица във ветеринарните и митническите служби и фалшифицират търговските документи. Рядко хващат някого, а наказанията обикновено не са по-строги от глоба за неправилно паркиране. Незаконният бизнес с диви животни може би е най-печелившата форма на нелегална търговия в света изобщо.

Освен това контрабандистите се възползват от една вратичка в Конвенцията за международна търговия със застрашени диви животни и растения (CITES). Подписана от 175 страни, тя е основното световно споразумение за защита на дивата природа и категоризира видовете в три групи. Животните от Приложение 1 на конвенцията, например тигрите и орангутаните, са толкова близко до изчезването, че търговията с тях е забранена. Видовете в Приложение 2 не са толкова уязвими и могат да се търгуват с разрешение. Тези в Приложение III са защитени от националното законодателство на страната, която ги е добавила в списъка. CITES обаче допуска едно изключение: екземплярите, отгледани от хора, не получават същата защита като израсналите на свобода.

Застъпниците на развъждането в плен твърдят, че то отслабва натиска върху дивите популации, намалява престъпността и задоволява международното търсене, което никога няма да секне. Тези положителни ефекти обаче са валидни само в страни, където контролните органи са достатъчно силни, за да спрат нарушителите. На практика контрабандистите създават фалшиви развъдници, а после претендират, че незаконно уловените животни и растения са били отгледани там. Фиктивните развъдници са само един от методите, използвани от Ансън Уонг в дейността му, служеща за прикритие на един от най-големите синдикати за контрабанда на диви животни в света.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от януари 2010