FINDING PR… | PR&Медиа Новини

9
Добави коментар
EventsTeam
EventsTeam

М3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-01-05

Д-р Александър Христов е директор „Връзки с обществеността“ в Корпоративна търговска банка АД, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ентусиаст, който не спира да публикува нови и нови статии за PR, рекламата и „тези три неща“, вдъхновение за всички, които са в неговата компания…

М3 Communications College остана верен на себе си в търсенето на отговори за PR и този път ги получи от д-р Александър Христов.

 

1.      Как е възприеманa социалната, обществена и професионална роля на съвременния PRспециалист у нас днес?

За съжаление до голяма степен противоречиво. От една страна, PR специалистът се      надценява – възприема се като човек, който като „по заповед на щуката” може да пуска и да спира публикации и репортажи, да привлича известни личности, да направи някого известен и да осигури високи продажби. От друга страна, PR специалистът е и подценяван – понякога има повече представителни, церемониални функции и не му се дава възможност да използва максимално възможностите на PR като комуникация. Всъщност разбирането за същността и капацитета на PR като цяло е в основата на това какви могат да бъдат очакванията и критериите за оценка. Ние, PR специалистите сме поставени в уникална ситуация – да „образоваме” потребителите на нашите услуги (клиенти, работодатели) за това какво трябва да изискват и какво могат да очакват от нас. Но пък това означава, че се налага да се борим с редица неправилни представи и установени стереотипи

2.      Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

Едва ли мога да ги градирам по важност, но със сигурност едни от най-важните качества на истинския PR професионалист са емпатията, умението да комуникира добре, комуникативната компетентност. Изключително важни качества са креативността, енергията, позитивизмът, въображението. Добрият PR специалист трябва да може да пише и да се изразява добре, да разбира или усеща обществения интерес и да е в час с важните събития от деня – т.нар. публичен дневен ред. Разбира се, той трябва да притежава и висок морал.

3.      Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? (бихте ли назовали крещящи примери и за едното и за другото?)

Изключвайки абсолютните самозванци, основната разлика между PR професионалиста и аматьора е в наличието, съответно липсата на стратегия в работата. Професионалистът мисли и действа стратегически, познава пазара и потребителите и предлага комуникационни решения, съобразени със ситуацията и необходимостта. Той действа с дългосрочна перспектива и се старае да прави комуникацията максимално консистентна. Аматьорът най-често предлага само тактически решения – „да направим пресконференция”, „да поканим Ивана на партито” и други такива. Това са самоцелни, нелогични и необвързани със стратегия действия. Работата на професионалиста изисква много мислене, анализи, опит, контакти и какво ли още не. Работата на аматьора практически може да бъде вършена от всекиго.

4.      На какво се дължи фактът, че има толкова много „PR специалисти” у нас?

Напротив, PR специалистите у нас са прекалено малко… Козма Прутков има една фантастична мисъл – „Ако на клетката на слона пише бивол, не вярвай на очите си”. Всеки може да напише на визитката си или в CV-то си длъжността „PR”, но това не го прави автоматично такъв. Макар и все още хаотичен, PR пазарът в България вече прихваща много от тези „PR специалисти” и ограничава техния периметър на действие. От друга страна, иска ми се да мисля, че мениджърите и политиците стават все по-наясно за това и като че ли започват да ги разпознават. Значителна роля за това играят и професионалните PR организации.

Казах, че PR специалистите са прекалено малко, защото като че ли започна да се усеща някакъв глад за професионалисти. Това беше прекъснато от финансовата криза, но с отшумяването й този глад, предполагам, отново ще се усети.

5.      Какво е бъдещето на PR?

Едва ли чак толкова бляскаво, но със сигурност оптимистично. PR ще се еманципира още повече, бюджетите ще нарастват, ще сме свидетели на все по-ефективни решения. Предпоставките за това сe наблюдават още сега. PR определено има нереализиран потенциал.

Оригинална публикация