Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Всеки човек е различен по своята външност, характер, индивидуалност. Всеки един от нас притежава единственост и неповторимост, но ние никога не се замисляме за това. И не осъзнаваме колко е лесно да бъдеш различен от другите, именно защото си. Какво е да си различен? Да имаш по-черна коса или по-светла кожа? Да се обличаш с пола или да мразиш да носиш панталон? Да слушаш различен стил музика от твоите приятели? Това са видимите разлики между хората, те са хиляди, защото всеки индивид има различни интереси. Доста често обаче тези „различни” интереси се припокриват с други подобни и в обществото се получава тълпата „хора”, „консуматори”, които нямат собствено мнение. Да живееш сред такава тълпа, означава да не се зачиташ за индивидуална личност, да си загубен сред многото. А да се махнеш от нея, означава да бъдеш различен. В днешно време всеки се мъчи да бъде различен, за да стане по-интересен. По този начин в общество, в което всеки твърди, че е различен, единствен, уникален, е трудно някой да бъде наистина неповторим сред всички и да го покаже. Така той ще се възприеме като част от всички останали – ще е поредният, който ще твърди, че не е еднакъв с другите. Ако да си различен се изразява в това да избягаш от обществото, съставено от еднакви по интереси хора, то в този аспект да бъдеш различен насред всички останали е трудно. Според мен, ако хората, независимо в каква ситуация, бъдат себе си и постъпват така, както диктуват техните чувства и разум, а не така „както трябва” или „че да стана по-интересен”, ще бъде много лесно да бъдем различни едни от други. Защото разумът и чувствата на всеки един от нас диктуват различни неща. Смятам, че точно това означава да бъдеш различен – да бъдеш себе си и няма нищо по-лесно от това да направиш дадено нещо така, както го чувстваш, без да се налага да скриваш истинската си същност. В този аспект еднакви хора няма. Следователно ние всички сме различни сами по себе си и в сравнение с другите. Това не ни прави по-малко хора, а по-скоро засилва нашата индивидуалност насред другите. Доколко можем да бъдем различни от другите всъщност зависи само от нас. В света няма нищо лесно, по-скоро нещата биха могли да бъдат свеждани само до тяхното улесняване. Дори за да бъде себе си, човек трябва да положи известни усилия, но тези усилия с нищо не могат да се сравнят с онези, които човек полага, когато се опитва да бъде нещо различно от себе си. По-скоро е по-лесно да се опитваме да бъдем себе си, отколкото да се правим на някого или нещо. Само чрез самия си опит да бъдем това, което сме, на фона на другия свят, ние ставаме различни. И все пак вземането на подобно решение може да бъде най-лесното, но и най-трудното нещо. Но лесно ли е да си различен, т.е. да бъдеш себе си, сред продажното общество от еднакви и банални, от тълпата „хора”, „консуматори”? Тогава човек е един сред всички, различава се от тях, но отличието му остава незабелязано. Той може да осъзнава или да не осъзнава, но само фактът, че е един сред всички, го прави различен. Нещо, за което той не се труди, не го мисли, постига го чрез минимални усилия – следователно това нещо е лесно за него. Самото название „един сред всички останали” говори за това – той може да е сред всички, но е само един такъв сред тях. Единствен, уникален и различен. Да бъдеш различен е лесно, но и трудно, зависи каква е ситуацията, в която е попаднал човек. Но да бъдеш различен от самия себе си – така човек обръща гръб на собствените си принципи, на това, което е и той става това, което не е – това е трудно. Когато успее да достигне до това ниво, човек губи индивидуалността си сред другите, става безличен и започва да живее по трудния начин – без да може да отстоява достойнството и честта си. Затова най-лесно е да бъдем себе си насред всички, които не са себе си, за да знаем, че сме различни и че следваме най-правилния път – този на нашите чувства и разум.
2008г.
