110 години от рождението на Змей Горянин /1905-1958/, (ист. име Светозар Акендиев Димитров), български писател и преводач. Написал е над 50 заглавия, сред които: трилогията „Дунавът тече“, романите „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“, „Ний умряхме – да живей народа“, „Силата на робите“ и др., повести и разкази – значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. Книгите, издадени през 30-те и 40-те години, са в забвение, а неиздадените вече 50 г. чакат срещата си с читателите. Сред последните е и „Спомен за моя приятел Елин Пелин“. По-голяма част от произведенията му са с историческа тематика и пресъздават епохата на българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско сп. „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. През 1944–1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, заради отношението му към българската история.
