90 години от рождението на Георги Калоянчев (Калата), български артист /1925-2012/. Първото си назначение като актьор получава в Народния театър „Иван Вазов“(1952-1957). Играе предимно епизодични роли. През 1957 г. е един от основателите на Държавния сатиричен театър в София. Изпълнител е на ролите Присипкин от „Дървеница“ на Маяковски, Артуро Хи от „Неудържимият възход на Артуро Хи“ на Брехт, Терелкин в „Смъртта на Тарелкин“ на Сухово-Кобилин, Хлестаков в „Ревизор от Гогол, Старчето от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, чиновникът от „Сако от велур“ на Станислав Стратиев, Големанов от „Големанов“ на Ст. Л. Костов, господин Балкански от „Господин Балкански“ на Георги Данаилов и др.
През 1951 г. дебютира в киното с ролята на циганчето Сали във филма „Утро на родината“. Играе във филмите: „Специалист по всичко“ и „Златният зъб“ /1962/, „Инспекторът и нощта“ /1963/, „Невероятна история“ /1964/, „“Вълчицата“ /1965/ , „Галилео Галилей“ /1969/, „Езоп“ /1970/, „Неочаквана ваканция“, (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1983), „В името на народа“, „Откога те чакам“, „Закъде пътувате?“ /1986/, „Под игото“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“ /1991/, „Фатална нежност“ и „Пантуди“ /1993/, „Бай Ганьо се завръща от Европа“ /2006/ и др. Лауреат на Димитровска награда (1959), удостоен със званието „Заслужил артист“ (1963), „Народен артист“ (1966), носител на орден „Народна република България“ първа степен (януари 1975), удостоен с Наградата на София за 1976 г. за театрално изкуство (1977), наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля (1977), наградата на Съюза на филмовите дейци в България (1984). Отличен с награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство (1995), наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (2000). Лауреат е на четири първи награди от национални прегледи на българската драма и театър, отличен с Награда за цялостен принос в развитието на българското кино от юбилейния десети филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна (2002), с Награда на „Сдружение Бургас“ за цялостен принос в популяризирането на родния му град (2002) и др. Носител на орден „Стара планина“ първа степен за изключителни заслуги към България по повод 75-ата му годишнина (28 декември 2000). Почетен гражданин на София (20 януари 2000).
