Името теменужка е старо и е употребявано още по времето на Виргилий и Плиний и е свързано с багрите на цветовете. Виолите са голям род от многогодишни и едногодишни (нискорастящи) растения с дисковидни цветове. Има две горни, две странични и едно долно шпоресто венчелистче. Най-популярни са теменужките и виолите, които са многогодишни с кратък живот, но обикновено се отглеждат като едногодишни или двугодишни. С грижи и правилен подбор на сортове е възможно да имате цъфтящи теменужки във всеки месец от годината. Цъфтежът продължава от четири до пет месеца и няма друго такова цвете с багрово разнообразие. Липсва само зелената багра. Разликата между теменужки и виоли не е съвсем ясна, освен че виолите са по-гъсти и нискостъблени от теменужките, цветовете им не са толкова овални – обикновено са до една багра. Например: Виола одората (миризлива теменужка), Виола корнута – с лилавосини цветове през май-август, а най-миниатюрна е виола джои.
Виолите се използват като почвопокривни или за разполагане по краищата на бордюри. Имат нужда от сянка и се използват като многогодишни растения. Теменужките могат да ви изглеждат сатромодни, но всъщност са резултат от хибридизация през 19 век, от която се получава Виола витрокиана – с участието на видовете В. Триколор (едногодишен с пъстри цветове в синьо, жълто и бяло) и В. лутеа, В. алтаика (многогодишни).
Виола Витрокиана (теменужка) Теменужката има брадеста, силно разклонена коренова система. Малкото растение в началото на жизнения си цикъл образува розетка от листа с дръжки. Листенцата са прости яйцевидни, тъпо назъбени. Едва след това може да се забележи появата на централно стъбло, добре облистено с последователно разположени листа с дръжки. Очарователните цветове се появяват по единни дълги безлистни дръжки в пазвите на листата. Те са изправени, с характерно за рода разположение на венчелистчетата в една равнина. Долното венчелистче, което е по-голямо от останалите и е удължено във вид на шпора, се използва за събиране на нектар. Цветовете имат няколко морфологични и биологични приспособления за опрашване. При много от видовете се развиват два вида цветове нормални и самоопрашващи се – последните са малки, невзрачни, не се разтварят, самоопрашват се във вид на пъпка и образуват семена. Дължината на цветните дръжки позволява цветовете да бъдат изнесени над листната маса. Видът включва голям брой културни форми, различаващи се главно по височина, размери, багри на цветовете, време на цъфтене, продължителност на цъфтежа.
Поредицата Универсал е най-известна. Можете да я купите като обикновен сорт, двубагрен или сорт с “лице”. Поредицата Ултима са многообагрени сортове, а теменужките Делта са най-едроцъфтящи. Тези теменужки са двугодишни и цъфтят на пролет. Най-популярни сред есенноцъфтящите , теменужки са с най-едри цветове (маджестик гланц), с челни цветове (Блек бюти), (Джоли джокер) – пурпурно оранжеви, а (Рококо) е с разширени цветове. Общо отглежданите култивари са с много широка амплитуда спрямо температурния фактор. Те са зимоустойчиви, презимуват успешно, дори запазват листната си маса. Това отношение към температурния фактор, съчетано с кратък период от засяване до разцъфтяване, е позволило те да се отглеждат в районите с умерен климат като двугодишни есенно-пролетно цъфтящи. При по-силно и продължително засенчване междувъзлията и цветните дръжки се удължават, намалява плътността на листната и цветната маса, а с това намалява и естетическото въздействие.
Размножаването се извършва чрез семена. В 1 г има около 700-800 семена. Те запазват кълняемост около 3 години. При оптимални условия поникват за около 8-10 дни. При оптимални условия поникват за около 8-10 дни. Засушаването, неравномерното овлажняване или преовлажняване на почвения субстрат в периода на никненето може да провали посева.
