Когато още учех в подготвителния клас на английската гимназия, веднъж имахме диктовка, чийто текст ми се стори много странен. И в същото време думите – макар и в немерена реч – звучаха като някаква поетична приказка. И ме привличаха с една необяснима красота и хармония…
Тогава името на автора не ми говореше нищо – Ричард Бах (Richard Bach). Но откъса беше от произведение с още по-странно име: “Джонатан Ливингстън Чайката“. Години по-късно попаднах и на българското издание, но или превода не беше толкова добър, колкото оригинала…или просто магията беше по-силна когато си на 14…
Няма да скрия, че тези книги не се четат лесно. Ако сте свикнали на по-директни послания, стилът на Ричард Бах дори може да не ви допадне или дори да ви подразни.
Но ако успеете да настроите вътрешното си трептене на същите честоти – може и да преживеете нещо повече от обикновена реалност.
(И точно това е разликата между великите книги и телефонните указатели, да речем).
Ако не вярвате в случайности – може би точно сега четете този текст, защото ви е време да (пре)прочетете нещо от Ричард Бах?!
„Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.“ („Едно“)
„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“ („Илюзии“)
„За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.“
„Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“ („Джонатан Ливингстън Чайката“)
„Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“
„Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“
„Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.“ („Едно“)
„Човек поверява живота си на това, в което вярва.“ („Едно“)
“Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.” (“Илюзии”)
“Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.” (Илюзии)
“За да постигнеш нещо в живота си, представи си , че вече го имаш” (Мост през вечността)
“Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.” (Мост през вечността)
“На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.” (Мост през вечността)
“Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.” (Мост през вечността)
“Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.” (Мост през вечността)
“Ние създаваме нашата собствена действителност.” (“Едно”)
“Единствената реалност е Любовта.” (“Едно”)
“Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.”(“Едно”)
“За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това не винаги е лесно…”
“В края на краищата, побеждават тези, които си вярват, че го могат”
“Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем”.
“Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите. Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове”.
“Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде “Какво беше качеството на нашата любов?”
„Всичко, казано дотук, може да е погрешно“
