След няколко дни ще празнуваме празника на влюбените. Без нея, любовта, животът ни би бил немислим. Тя ни радва, тя ни и натъжава понякога. Но както и да минава тя през нашия живот, винаги помним първата обич, първата целувка, първото разочарование.. И за нея, любовта, няма възраст.. Ще ви предоставя едно прекрасно есе на мой близък, което чета винаги с удоволствие.
Здравей, мое Очарование.
Снощи, препрочитайки написаното от теб, на фона на тази шеметна музика, те поканих, и танцувахме само двамата, по средата на огромен площад, целия заобиколен от фонтани. Водата, кристално чиста и прозрачна, хвърляше пръски, струеше, лееше се на талази, под, над и около нас, в ритъма на чувствения танц. Озовахме се във водовъртежа на собствените си мисли и чувства – паралелен свят на измамно спокойствие, тишина и мъртва пустош. И докато стихията бушуваше вътре, в собствените ни същности и природа… изведнъж … Неземна светлина озари тъмния небосвод, и телата ни вече плуваха бавно и с наслаждение, към малък зелен остров – райско кътче за изтерзаните ни души. Тъмнозелен плащ покриваше земята чак до хоризонта. Подухна вятър, тишината се раздвижи и пустошта оживя. Навсякъде бе осеяно с цветя. Теменужки приветливо поклащаха главици, в отговор детелините обръщаха към тях своите листа. И те си зашептяваха. Незабравката се е свила там, под стъблото на вечно движещата се трепетлика. Маргаритките, високо вдигнали чела, кимаха срамежливо-радостно на всяка закачка, която вятърът им поднасяше… Благодат и чудна хармония! И ние се отпуснахме блажено в лоното на природата, велика и щедра, избавяща ни от безумния танц на греха и смъртта. Ръцете ни се търсеха, устните ни зашептяваха думи на нежност и обич, телата ни се сливаха в сладостна прегръдка, душите ни ликуваха. Започна се дългото завръщане към отдавна изгубеното и забравено ангелско великолепие на собствената ни същност и природа.
Весело посрещане на този красив празник, приятели, пожелавам ви много обич и взаимност на вашите мечти.
