„Аватар“ на Джеймс Камерън

„Аватар“ на Джеймс Камерън

Avatar – the movie

„Аватар“ не е точно това, което рекламират. Не е нещо невиждано, както се опитват да ни убедят, за да отидем всички да го гледаме на кино. Обаче докарва много неща, които досега само са опитвани или правени не много често до съвършенство. Толкин създава елфическа граматика за своята Средна земя, Джеймс Камерън го прави (или по-скоро намира кой да го направи) за Пандора. Камерън прави първият наистина специално сниман в 3D филм. Ако сте фен на 3D-то, знаете че повечето филмчета досега не се отличаваха с кой знае какъв сюжет и режисура, или пък са анимации. И да, Камерън е взел от тук от там идеи за филма си. Даже и заглавието не е единствено (аз лично попаднах на една детска анимация, която са давали по Диема Фамили, и на един сингапурски филм от 2004-та. Името на планетата никак не е ново – мога да ви намеря много планети Пандора, най-прясно станалата известна (отново) е тази на братя Стругацки; Сигорни Уивър си е пак Рипли, нищо че тоя път пришълците са всъщност хората; има летящи острови; има групово съзнание; има нашествие и любовна история в стил Покахонтас; хората са се превърнали в пришълци (ами крайно време беше някой да се сети за завладяването на Америка); има и спасяване на света, при това от чужд (как ли не се учудвам, напомнете ми да пиша някой път за „чуждия“!  Може да го обвиняват в плагиатство, но аз лично се сетих за пет-шест фантастични романа, на които ми напомниха отделни части от филма. Не защото ги е чел и взел нещо конкретно от тях, а защото развива идеи, които отдавна си витаят из фантстичните среди. А че е взел мот-а-мо планетата на Стругацки няма да коментирам. Самият Камерън признава, че се е повлиял много от два филма, които не съм гледала, The Emerald Forest и At Play in the Fields of the Lord,  както и Танцуващият с вълци, тук няма да обяснявам защо ;). Пандора на Стругацки или на Камерън, важното е, че режисьорът е доразвил всички тези идеи до невъзможни висоти, само както той си знае.

Аватар всъщност е инкарнацията на божество. В началото е имала значение на „преминаване надолу“. Използвала се е за назоваване на божества, а малко по-късно се използва само за превъплъщенията на Вишну. Днес по-скоро я употребяваме за всякаквите картинки, които използваме вместо снимка в интернет, наследство от времето, когато всеки беше анонимен (и май нямаше кой знае колко блогове).

И така – имаме си едно божество. Един чужд човек, един войн, един сакат, който получава възможност да проходи, един слепец, който проглежда. Как да не се зарадваш на такъв персонаж? Как да не се почустваш като него, когато обяснява, че вече не може да разпознае кое е истинкия свят, като казва, че онова навън, където не е той, а само съзнанието му, вече му се вижда реалното, а другата сива действителност вече е загубила всичкия си цвят, който я прави реална? Ето тук си спомням как четях Михаел Енде и си припомнях собствените сънища и се чудех дали някога съм сънувала, че съм пеперуда…

Всъщност не ми харесва, че се говори само за това колко реалистични били сцените, с каква техника е сниман филма, колко пари е струвало заснемането. Не това ме впечатли.

Впечатли ме невероятната красота на планетата. Пейзажът, който по всякакъв начин навяваше някаква радост и наслада от пищността на природата. Харесаха ми хилядите светлинки, които освен това се оказаха и почти свещени. Харесаха ми ярките цветове и насладата, с която Джейк тръгна да бяга из гората. Хареса ми оргомното дърво и ролята, която играеше за целия народ на Нейтири.

I see you!

Хареса ми дилемата на Джейк в началото на филма – дали да поеме ролята на починалия си брат, който е бил съвсем различен от него.

Хареса ми любовта, с която Грейс открива огромния организъм, който е самата планета.

Хареса ми това, че филмът насажда на масовия зрител (тоест на няколко милярда души на тази планета), че не би трябвало да се превръщаме в нашественици без оглед на последствията. Ето такава масова култура нямам нищо против да има.

Хареса ми и идеята да вмъкнат инициационен обред, и най-вече това, че главният герой трябваше да се докаже преди да ги поведе в битка. Особено ми хареса че хвана червения дракон, макар че бих се радвала ако бяха показали как стана това.

Хареса ми как говореха помежду си на’ви-те, как се виждат. Как приемат хората за деца. Как имат могат да си разменят общи спомени, как смятат всичко живо за свещено…

Революционното в този филм не е в невижданите специални ефекти, нито в новата технология, която е използвана за заснемането му. Революционното е, че за първи път касов (и съответно повсеместно известен, хипнотизиращ и влияещ по разнообразни начини) става филм, в който човечеството не се бори срещу капризните стихии, заплашващи да го унищожат, или срещу чудовища от други планети, решили да направят същото, а самото човечество се е превърнало в тези същите извънземни, които познаваме от Война на световете например. Макар и с много битки, този филм говори за мир, за хармония, за любов към всичко живо. И ни показва невероятно жестокия контраст с нашата действителност. Той учи, учи както никой преди него и ето защо ме изпълва с ентусиазъм и спокойствие за бъдещето.
–––––––––––––––––

Разни ревюта, на които попаднах:

На гледал предварителната 15-минутна прожекция: тук (на мен ми достави удоволствие да прочета какво е разбрал и какво не и какво му е харесло и какво не)

Едно от най-добрите ревюта на филм, което съм чела в скоро време: тук (може би защото се оказа, че повтаря някои от моите мисли?)

Едно ревю, което казва всичко в няколко изречения (за разлика от мен), прочетете го задължително: тук

Ако вече знаете елфически, предлагам ви да продължите с научаването на на’ви от тук. Има си граматика, правила на произношение (не че това лесно се произнася), както и речник разбира се

А ето и прекрасна енциклопедия за всичко на Пандора: тук.

Popularity: 12% [?]