Да съм мъж – не съм, да се заглеждам по жени… добре де – правя го, но само като акт на възхищение или за сверка на часовника. Все пак и аз суета нося, нали така. И въпреки всичко, заглеждането ми се ограничава до обща визия или пък натрапваща се конкретност. Нали се сещате – онзи крясък на цветове или детайли, който е невъзможно да не чуеш. Примерно – яркочервената рокля, комбинирана с лилав чорапогащник на цикламени ромбове, няма начин да бъде подмината непогледната. Или онази, зелената коса, вчера… ами не можах да откъсна поглед от нея. Дори по едно време реших, че няма да имам нужда от цветни лещи, защото очите ми са приели цвета на обекта, който съзерцават. Но не би, за жалост… или за радост. Мисля, че зеленото на места ставаше електрик, не съм сигурна, че шарени очи биха ми отивали… Това е то, и друг път съм ви споменавала колко си го харесвам центъра на центъра – цветност, разнообразие, гледки, шик и лудница, да ти е кеф да слаломираш в тълпата. И днес така – тъкмо успях да се измъкна от една млада циганка, която от своя страна успя да ми измъкне едно левче. Няма начин – хвана ме на къс пас. Вика – како, красива си, добра си, здрава си, дай двайсе стинки, щот днес ромска Богородица, много хваща ромска благословия. А… не сме се разбрали така – аз за хубост и здраве повече от двайсе давам, а за доброта да не ви казвам. Дадох й левче, ама с пазарлък – на ти левчето и не ща да ми казваш бъдещето. Не ща! Не бе, не.. искам да съм изненадана. Взех си благословията, казах едно – благодаря, да ти се връща, включвайки 32 зъба, елегантно помахване с дясната ръка и бързо изнасяне в обратна посока. И тоочно въздъхнах, че съм се отървала леко, когато гледам, че съм попаднала между две цици. Точно в центъра по средата – една от ляво и една от дясно. Тук вероятно е моментът да спомена, че съм има няма метър сеемсе и пет-шест-седем, според зависи от метъра. Аз наляво, циците наляво, аз надясно-и те така. Живи цици и почти голи. Деколтето им правеше някакви немощни опити да си ги прибере, но видимо те имаха съвсем различни намерения. Смутих се ,изчервих се, дори ми се прищя да им метна едно шалче, дето си го нося в огромната чанта, ей така-за всеки случай. То топло – топло, ама да си имаме уважението – януари месец е. Пък и жена съм, не е тактично някакси да ми навират своите де плюс плюс плюс в моите бе. Но не смогнах да метна шалчето. Таамън да го извадя и един господин вика – аре мръдни ма, че мноо бързам. Хвана ме за рамото, отметна ме и зае моето място в центъра на събитието. Нека му е! Оправих полото си с цялото достойнство, което ми беше останало, и смених посоката. За мое щастие, циганките бяха изчезнали от хоризонта и не се наложи да се разделям с още едно левче. Такива ми ти работи днес по обяд.
