Прилагайте добрите и положителни мисли и думи като формули, с които можете да си въздействате.
Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, придава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл отправена към някого. И обратното: ако човек пропусне да каже една добра дума или да пожелае добро на някого, природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта: „Аз съм здрав“ – и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.
Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: „Аз съм оптимист“. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен мир“. Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправите погрешките си.
Като ученик вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да даде на разумните изобилно, за да могат да работят. „Дали и Бог е съгласен с това?“ Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си.
Майка и дете отиват на църква да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: „Мамо, вземи чадър“. „Защо?“ „Дъжд ще вали“. Значи детето вярва, че като се молят за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: „Или ще вали, или няма да вали“.
Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да оздравее, а същевременно си мисли: „Я оздравея, я не“. Щом се обръща към Бога, човек не трябва да филососфства. Той трябва да държи в себе си положителната мисъл, че молитвата му ще бъде чута и той ще оздравее.
Често хората очакват помощ от вън, без да подозират, че в тях се крият велики мощни сили. Една майка лежала известно време болна и очаквала да стане някакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да тури ръце на главата и и тя моментално да стане.
Един ден детето се пъхнало под кревата да играе. То драснало една клечка кибрит да потърси нещо но по невнимание подпалило чаршафа на леглото.
Болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, че става пожар, незабавно скочила от леглото си и в един миг се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла станал обрат в нервната и система, вследствие на което тя оздравяла.
Тя си клазала: „Добре, че не изгорях. Но какво стана с мен – не зная. от момента в който стъпих на крака, аз се почувствах здрава“. Значи боелстта си е отишла заедно с чаршафа.
Представете си, че някой се е отчаял от живота и е решил да се самоубие. Като доловите това, вие веднага отваряте към него соята положителна, насърчителна мисъл. Този човек се сепва, започва да мисли и се отказва от самоубийството.
Другаде виждате, че няколко души намислили да вършат престъпление. вие отправяте към тях една положителна мисъл за отговорността на човека към Бога и те се спират, отказват се от намерението си да вършат престъпление.
Следователно положителната, възходяшата мисъл на човека е в състояие да помага на малък и на голям брой хора – зависи от интензивността и чистотата на мисълта. Значи човек носи отговорност по отношение на цялото човечество. Като знае това, той трябва да бъде внимателен към своите мисли и чувства, да не допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които действат убийствено върху хората.
Мисълта е сила, която трябва съзнателно да се използва. който не схваща отговорността, която носи по отношение на цялото човечество, той не мисли правилно и казва: „На мене да е добре, а какво ще стане с хората, не ме интересува“.
Така мислят обикновените хора, но не и тия, които вървят в Божествения път. Ето защо всяка сутрин човек трябва да изпраща към всички хоара на земята своите добри мисли и желания. Няма да мине време и той ще получи отплата за това, което е направил. Онзи, който го е създал, ще изпрати своето одобрение, което ще повдигне духа му.
Взаимно влияние
Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен не е свободен от този закон.
Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от болка в крака и вие ще изпитате същата болка.
За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи. Щом той се освободи от тази болка, след него и вие ще се осободите. Първите хора сгрешиха пак по закона на внушението.
Трябва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните условия, в които живеете. Те седят главно във вашия ум, в съзнанието ви. Много хора внасят в ума си такива мисли, които ги правят маниаци. От сутрин до вечер те са нащрек, мислят, че ги преследват.
Дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва. Някой казва: „Еди-кой си ми влияе с мисълта си“.
Щом ти влияе, и ти можеш да му влияеш. Влиянието е велик закон. Тъй щото – пазете се от противодействие, а не от влияние. Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете.
Сега – всеки от вас да си спомни някоя силна мисъл, с която да си служи при всички мъчнотии в живота като с чук.
Мрачните настроения се предават от един човек на друг. Това влияе особено силно по време на сън. Ето защо не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония.
Когато човек спи, астралното тяло излиза навън и за да не се поддава на чужди влияния, той трябва да се моли да го пазят от невидимия свят. не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние.
Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влияние на същества, чиито мисли и разбирания са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показва, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот.
Когато се говори за възприемане на чуждо влияние, това не трябва да ви плаши, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, за да преодолявате всичко, което иде вън от вашето съзнание.
Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава кои са негови и кои – чужди, откъде идат, какъв е произходът им. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърчения, така се възприемат и положителни мисли, насърчения и очарования.
Всички мрачни мисли са чужди, не са ваши. Вие сте ги приели отвън някъде. Някой ваш прадядо, заминал преди двеста години за онзи свят, понеже не е подготвен да живее там, лута се из пространството, докато дойде някой възвишен дух при него и му помогне да се прероди. До това време вие ще го възпитавате, като го учите как да изпълнява Волята Божия.
Вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете отде идат и какво носят те за вас. Не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл, на всяко чувство, които идат отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени.
Всяко настроение е резултат на доброто или лошото влияние на съществата от висок или нисък уровен. като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо.
Той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава. да разсъждава – това значи да отправя мисълта си към висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята.
Внушите ли на някой слаб човек мисълта, че той е лош, няма да мине много време и по силата на самовнушението той действително ще стане лош човек. по-добре е на слабия човек да кажете, че той е добър, за да стане такъв, отколкото да му кажете, че е лош и той да стане лош.
Всички сте опитали силата на внушението и затова стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни.
Например някой започва да кашля. Приложете за лекуване на кашлицата следния метод: пребройте колко пъти ще кашляте днес. Например днес сте кашляли четиридесет пъти.
Тогава вечерта, като си лягате, кажете си: „утре аз ще кашлям тридесет пъти“. Бройте и този ден да видите колко пъти ще кашляте. ако сте успели в лекуването си, вие ще кашляте тридесет пъти само.
Вечерта преди лягане пак си кажете: „Утре ще кашлям само двадесет пъти“. Така постепенно намалявайте кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня. Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете.
Има същества, които са заинтересувани от човека. Едни имат желание да го спъват, други – да го повдигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират.
Това наричаме духовен вампиризъм или ограбване духовните енергии на човека. Напримнер дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре ви казва: „Не бързай , не е дошло още времето за тази идея“.
Щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си. Щом се откажете, веднага идат същества, служители на духовния вампиризъм и ви ограбват.
За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпвайте към реализирането. Ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте.
Личността може да се обезсърчи – това е външно обезсърчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна – като гладката повърхност на океана, като спокойното лазурно море.
