Групата на лилиумите (lilium) се състои от многогодишни луковици, повечето от които са много издръжливи. Лилиумите произхождат основно от умерени гористи местности в северното полукълбо, което обуславя непоносимостта им към суха топлина. Обикновено ги откриваме растящи близо до храсти и други растения, които хвърлят сянка на корените и запазват луковиците хладни и влажни.
Отглеждане:
Място: Желателно е да се отглеждат на слънчево и защитено от вятър място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.
Почва: Оптимална пръст или глинесто – хумусна градинска пръст със стиромул, перлит или пясък.
Поливане: От май до септември трябва да се полива обилно. Не трябва да се допуска задържане на вода. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват.
Торене: През април и май по повърхността на съда да се поръсва шепа дълготраен тор.
Болести и вредители: Сиво гниене и почвена гнилост на луковиците поради задържане на вода. Вирусни заболявания.
Зазимяване: През октомври и ноември пожълтелите издънки се отрязват. През декември се прибира и зимува на закрито при температура 0-5°С. He трябва да се оставя да изсъхне. През 2 години се пресажда през февруари/март.
Размножаване: Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен – през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.
Още съвети: Придържа се към пръчки или с пръстени. Увяхналите цветове се изрязват и растенията се оставят бавно да се свият. Подходящи за съдова култура са петров кръст (Lilium martagon, със завити листа на цветовете) и златен крем (Lilium auratum – хибриди). Тези цветя не се прекопават, а около стъблата им се поставя добре угнил компост или тор.
Засаждане: Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват власинки както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 см. Луковично вкореняващите се сортове се засаждат наесен на дълбочина 5 см. Месестите луковици се поставят в почвата веднага след закупуването им, тъй като има опасност да засъхнат. По принцип луковиците на всички видове лилиуми са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват и загиват. От друга страна, изключително важно е когато се засадят, да бъдат полети, за да не изсъхнат. Преди да бъдат поставени в земята, дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Едва след това дупката се засипва с пръст.
Най-разпространени видове: – ilium auratum – цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Lilium bulbiferum – на височина достига от 60 до 120 см, а цветовете са обагрена в оранжево с пурпурни петънца.
– Lilium tigrinum (тигрова лилия) – гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца.
– Lilium candidum – съцветията са образувани от бели тръбести цветове – на брой от 6 до 20.
– Lilium martagon – с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца.
– Lilium pumilum – цветовете са червени с дължина до 5,5 см и с обърнати нагоре венчелистчета.
– Lilium regale – цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат.
