Румена Шиндлер-Коларова за град Тун, Швейцария
Тун се намира на 30 км. южно от швейцарската столица Берн и самият той е столица на планинската част на кантона Берн, в известния Бернер Оберланд (Berner Oberland). Градът е разположен на брега на Тунското езеро, което носи името му и обхваща 48 кв. км. площ. През самия град тече река Ааре (Aare), която извира от Бернер Оберланд, около прохода Гримзел, при Мейринген, влива се в Тунското езеро, изтича от него в града и продължава към Берн, от където се отправя към швейцарско-германската граница и се влива в Рейн при Кобленц. Всъщност Ааре тече през Тун в два ръкава – единият е естествен, а другият – изкуствен. За втория е използван някогашния ров около крепостната стена на средновековното селище.
В 1722 г. в него е отклонена част от водата на Тунското езеро, а главната улица Балиц (Bälliz) става остров. Тази улица е била изградена в 1300 г. като нов квартал на града, но сегашните сгради на нея са главно от XIX в. Интересно е придържането към келтския произход на швейцарците – името Bälliz е взето от келтската дума “bellitio”, която означава “топола”. Дърветата по улицата обаче днес са чинари, липи, кестени, но не и тополи.
Някога на брега на река Ааре са се намирали мелници. Сега те са съборени и на тяхното място е оформен „Площада на мелниците”, който напомня за тях само с името си , а може би и с оживлението, което винаги цари там.
Най-високото място в града е скалата, на която се издига средновековният замък. Някога, преди новата ера, тук е имало келтско укрепление. Думата за “укрепено място” на келтски език е “dunum“. От нея произлиза името на града Тун, а средновековният замък става по аналогия символ на града.
Замъкът е построен в XII в. (1190-1191) от херцог Berthold V von Zähringen, същият, който по това време основава и град Берн (1191).
Замъкът е бил изграден без покрив до нивото на Рицарската зала включително. Едва в XV в. (1430-1436) е бил построен последния етаж (над Рицарската зала), както и покрива в късно-готически стил.
В двора, на мястото, където е била кухнята и навеса за кладенеца, от 1886 г.се намира Затворът. Едва от миналата година (2007) той се помещава в друга, модерна сграда. В XIII в., по липса на преки наследници в херцогския род von Zähringen, замъкът преминава в ръцете на графския род Kibourg. В XIV в. (1322) двама братя от рода се скарват за наследството на замъка. Единият, определен да стане духовник, ранява смъртоносно другия, а свитата му хвърля ранения през прозореца на Рицарската зала на двора, което го доубива. Убиецът наследява замъка, но се вижда принуден да го продаде на град Берн, за да изплати дълговете си. А в 1384 г. по-нататъшните наследници се отказват окончателно от всички права над замъка.
Едва в 2006 г. Тун успява да откупи от Берн замъка си!!!!!!!!В него днес се помещава Историческият музей.
Рицарската зала продължава да живее активно и досега. Всяка година в нея се провеждат Тунските музикални седмици, както и други концерти през годината. А на 31 октомври, денят, в който е станало убийството в 1322 г, съвпадащ с 1 ноември – денят на покойните (американския Hallowin днес), се правят представления с главни герои –духове.
В съседство до замъка се намира Градската църква, построена в XVIII в. в стил късен барок, която е запазила кулата на съществувалата там преди това църква от X в. Кулата е от XIV в. (1378) в късно-готически стил със стенописи от XV в. В нея се провеждат редовно концерти, а залата е винаги препълнена.
Старият град пази ревностно старините си, в които обаче е интегрирано и съвремието. Например площадът пред Общината, където е ставал някога пазара за едър рогат добитък и досега е място за масови тържества или селски пазар в някои дни от седмицата.
Самата Община е строена в 1500 г., но днешната фасада е от XVII в. с герба на град Тун, пазен от двете страни от два лъва. Златната звезда в герба е била черна до Бургундската война в XV в. В тази война войниците от Тун, рамо до рамо с войниците от Берн, са показали голям героизъм в битката при замъка Грандсон (Grandson) на 3.7.1475 г. срещу херцога на херцогство Бургундия, Карл Дръзкият (1433-1477).
В знак на признание звездата в герба на Тун се заменя със златна. (Да не се обърква битката при Грандсон с битката при Муртен, която е също част от Бургундската война, също през 1475 г., но през зимата. При Муртен швейцарците удържат победа над Карл Дръзкият като съюзници на френския крал Людвиг XI).
В дясно от Общината се намира къщата на Хайнрих фон Велшен (von Velschen) със специален етаж за обработка на кожи от стари времена – вероятно от XII-XIII в. Чак през XV в. тя става известна като къщата на Хайнрих фон Велшен. В нея са живели по-късно и монаси, поради което често се говори за нея като за бивш манастир, без да има доказателства за това. Днес тя е хотел.
Малко по-нататък е къщата на гилдата на месарите със символите на гилдата – мечка с месарска брадвичка и кожарски нож. Днес тя е ресторант със зали за литературни четения и други изяви в областта на културата. До нея се намира така наречената Болница, строена в XVIII в. в класически стил, която никога не е била болница, а е била използвана за сиропиталище, училище, администация. Сега тук се помещават жилища и магазинчета.
Зад къщата се вие стръмно покрито стълбище, което води до замъка, известно под името «Дългото изкачване», за разлика от другото подобно стълбище, известно под името «Църковното стълбище». Обиколката на площада пред Общината завършва с къщата на гилдата на хлебарите и всички, които произвеждат хлебни изделия – «Короната» , строена в XV в. От XIX в. тя е гостилница, a днес – ресторант.
От нея започва най-старата част на Тун- Горната Главна улица .Тя е оформена в XII в. по времето на херцозите von Zähringen. Навремето е била много по-широка, а по-късно се оформят високите тротоари, които я стесняват чувствително. Вероятно пред зазиданите мазета на къщите са били изградени постройки, които са служели за магазинчета, работилнички и даже конюшни.
А върху тях са били терасите, на които откъм страната на замъка до XIX в. е имало дървени магазинчета. Сега те са съборени, а на тяхно място има изградени магазини по двете страни на тротоарите. Улицата е изключително оживена и макар и тясна, по нея се движат коли, но само в една посока, тъй като няма място за разминаване.
В горния край на улицата се намира къщата, в която бъдещият Наполеон III е живял с майка си, кралица Хортензия, в продължение на две години – 1834 и 1835 г. По него време той е бил с чин капитан в бернската артилерия и се е обучавал в швейцарското военно училище под ръководството на полковник Дюфур (Dufour) . Тридесет години по-късно той се връща, като император вече, за да посети Тун, но този път отсяда в хотел “Белвю”.
Срещу тази къща е Църковното стълбище, което в XII в. е било една много стръмна улица. Покрито е в 1818 г. От Горната главна улица се слиза към реката Ааре по моста “Сине”. Някога на него е имало работилница за контролиране на мерките за вместимост . На стар бернски диалект този контрол се е наричал “сине” и е дал името на моста. Част от моста се вижда на най-старата запазена в света панорамна картина, рисувана от Маркард Вохер, известна като Wocher Panorama, която показва Тун около 1810 г., тъй както са го видели Гьоте, Клайст и Жозефина, които са посетили града по него време.
В края на моста се издига най-старата гостилница на града – Фраенхоф (Freienhof). В нейната така наречена “Гостна на свободата”, която дава името на гостилницата, в XIV в. са намирали временно убежище всякакви престъпници. Днес тя е хотел и ресторант. Тун се слави и с другия си замък, Шадау (Schadau), построен в XIX в. за нюшателския банкер Алфред дьо Ружмон, за приеми, в стил романтичен историзъм с елементи от специфичния ренесанс на френските дворци по Лоара, от английската готика по времето на Тюдорите и от чисто ренесансови елементи.
Вътре е с дъбова дърворезба, кожени тапети, изрисувани тавани и паркет на разни фигури. Разположен е на самия бряг на Тунското езеро с прекрасен изглед към трите алпийски върха Eiger, Mönch, Jungfrau (Ловецът, Монахът и Девицата), както и към върха Низен (Niesen), рисуван от много художници, включително от Търнър и Ходлер.
Днес залите на замъка са превърнати в ресторант, в който често се празнуват сватби и други тържествени случаи. В него се помещава очарователният Гастрономически музей, съхранил съкровища на гастрономията, хотелиерството и кулинарното изкуство. В библиотеката му се намират и български кулинарни книги.
В парка Шадау, около замъка се намира и Панорамата Вохер (Wocher Panorama), за която стана дума вече. Близо до замъка е църквицата Шерцлиген (Scherzligen), с корпус в романски стил от X в., каролингска кула от IX в. и стенописи от XIII-XVI в. В нея и досега се сключват бракове и се извършват кръщенета. Понякога служи и за камерна концертна заличка.
Тун е град, щедро надарен от природата с красота и чар, които човешката ръка е вплела майсторски в облика и градоустройството му.
Ненапразно той е привличал и вдъхновявал редица известни личности, посетили града: Волфганг Гьоте (1749-1832), престоял само две вечери през 1779 г. по време на пътуването си из Швейцария, когато е минал през Гринделвалд, Мейринген, Бринц, Берн. Хайнрих фон Клайст (1777-1811), пребивавал няколко седмици през 1802 г. и няколко дни през 1803 г. Къщата, в която е бил отседнал, не съществува вече, но там, където е била, има склуптура на главния му герой от “Принцът Фридрих фон Хомбург”.
В Тун той е работил над книгите си: “Семейство Шрофенщайн”, “Счупената стомна”и “Роберт Гискар”. Маркард Вохер (1760-1830), рисувал Wocher Panorama (300 кв.м. площ) в годините между 1808 и 1809, настанен на специално направена дървена естрада на покрива на една къща в близост до моста Сине. Многобройните скици, направени тук, той сглобява по-късно в Базел в своето, построено за целта кръгло ателие.
Жозефина (1763-1814) – една година след развода си с Наполеон, в 1810 г., тя изявява желание да види Бернските Алпи. Придружена от свитата си, с три екипажа, тя прави съвсем кратък престой в Тун. Феликс Менделсон (1809-1847), който е пътувал много из Бернер Оберланд, прекарва две седмици в Тун през 1847 г. непосредствено след смъртта на любимата си сестра Фани. Наполеон III (1808-1847) е живял две години (1835 и 1836 г) на Горната главна улица в Тун в къща, запазена и досега.
Тук той написва труда си: “Политически и военни размисли върху Швейцария”. Тридесет години по-късно, в 1865 г., като император вече, той отново идва в Тун, но този път отсяда в хотел Белвю.
Фердинанд Ходлер (1853-1888) е живял пет години (1865 – 1870) в Щефисбург (сега квартал на Тун) и многократно е рисувал върха Низен (Niesen) и други обекти. Йоханес Брамс (1833-1897) е прекарал летата на 1886, 1887 и 1888 г. в една къща на брега на Тунското езеро, която не съществува днес, но на мястото, където се е намирала, има паметна плоча.
Тук в 1886 г. той композира Соната Nr 2 за цигулка и пиано, наречена “Тунската соната”. Също тук започва и Соната Nr 3 за цигулка и пиано, която обаче довършва другаде. Роберт Валсер (1878-1956), който прекарва живота си в Берлин и в Берн, е живял една година (1899) като наемател в къща на Горната главна улица. Ромен Ролан посещава Тун за няколко дни през 1915 г. в разгара на Първата Световна война. Райнер Мариа Рилке е отсядал на три пъти в 1922 г. и в 1923 г. (2 пъти) при приятели от града.
Фритц Крайслер , на върха на славата си като цигулар и композитор отсяда инкогнито в 1929 г. в хотел Тунерхоф. Денис дьо Ружмон (1906-1985), племеник на нюшателския банкер, за когото е построен замъка Шадау в Тун, интелектуалец, писател и философ, пионер на европейската култура, основател на Европейския център на културата в Женева в 1950 г. Той е идвал в града, но не е отсядал в замъка , тъй като от 1925 г. той е бил преминал в собственост на града Тун.
Всички читатели, които са си представили живо тази разходка и са я изживели като очевидци.
Тези личности и творци са черпили вдъхновение от Тун, и независимо, че не всяко вдъхновение е било увенчавано с успех, всеки е усетил вълнението, с което то е свързано. А това, само по себе си, си струва да се изживее. Или както пише на стената на една стара къща в Тун: “По-добре да загубиш една илюзия, отколкото никога да не си живял за един идеал”.
Тун е град, пълен със живот, в който минало и настояще вървят ръка за ръка. Много улици, мостове и обществени места носят имена, които напомнят исторически събития, личности и названия.
Всички старинни сгради, без изключение, се ползват и в съвремието. Разходката в стария град не може да се нарече “разходка в старата история”, защото фактически тя е разходка и в новата история на града. Разходка – удоволствие, която убеждава, че приемствеността не е теоретично понятие, а жива връзка между минало и настояще, както и мост към бъдещето.
© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!
