Пристигнахме в Бран по залез слънце. Сумракът, планинската околност и самотният замък извисяващ се над градчето, ни дадоха храна за въображението.
В началото на града видяхме къмпинг „Вампир”- многообещаващо име, но не беше лято, а късен септември с температури под 10 градуса. Затова решихме да потърсим хотел. Лесно намерихме места в хубав, тризвезден хотел (45 лв. за двойна стая) в центъра на града и с изглед към замъка.
Бран е малък град с размерите на например Мелник. Целият поминък на хората тук се върти около легендарния образ на Дракула и вампирите. Жителите му трябва да са благодарни на Брам Стокър, чийто роман „Дракула” издаден през 1897 г., прави международно известен този район на Трансилвания.
Трябва да отбележа, че няма сигурни исторически данни Влад Цепеш да е живял в замъка Бран. Някои твърдят, че той е бил затворен за няколко дни в тъмницата на крепостта. Други, че е използвал Бран като щаб при нахлуванията си в Трансилвания.
През нощта кулата на замъка е осветена с жълто-зелена светлина, която и придава зловещ вид. Това е търсен ефект, защото през деня замъкът изглежда безобиден.
Бяхме изморени от цял ден кръстосване по улиците на Брашов, затова направихме едно кръгче из центъра на Бран и заспахме.
На сутринта, с нови сили се отправихме към замъка. Денят беше понеделник и се оказа, че работното време започва в 12 ч. През останалите дни от седмицата, замъкът е отворен от 9 до 19 ч. Наложи се да пообиколим наоколо.
Пред входа на крепостта се организира пазар, на който местни производители продават домашна сланина, кашкавали, бекон, вино и ракия. Сергиите са отрупани и със сувенири, посветени на Бран- вампирски тениски, чаши, плакати и др… Купихме една вампирска тениска за едногодишния племенник и магнит с образа на Дракула, който и досега краси вратата на хладилника.
Най-сетне дойде моментът, който чакахме с нетърпение- да влезем в замъка!
Замъкът е изграден върху скала, с отлична видимост към околностите, което за времето си е било от стратегическо военно и икономическо значение. Основният търговски път между Трансилвания и Влашко минавал от тук, а в края на 14-ти век Османската империя, вече заплашвала границите на Трансилвания.
През 1377 г. унгарският крал разрешава на жителите на Брашов да построят крепост на мястото на старо дървено укрепление. До 19-ти век, когато постепенно важната роля на крепостта затихва, замъкът Бран е митница на търговския път и главен отбранителен елемент в областта.
Влад Цепеш се споменава за пръв път в турски хроники от 15-16-ти век, където владетелят на Влашко е наречен „kaziklu bey” – “войводата, който набива на кол”. Това прозвище, Влад получава заради жестоките методи, които използва при екзекуциите на затворници и опоненти. Любимото му мъчение било набиването на кол на жертвата, най-често през от ануса до устата, като в това състояние човек може да се поддържа жив до няколко дни, дори седмица за най-издръжливите.
Прозвището, с което Влад става още по-известен е Дракула. То произлиза от предполагаемото му членство в Ордена на Дракона (Order of the Draculestis), в който със сигурност е членувал баща му. Орденът е създаден от унгарския крал Зигмунд Люксембургски, за да защитава християнството от врагове, най-вече от турците. Доказателството, че Влад е бил член на ордена е подписът му на официални документи, където стои името „Дракула”.
Репутацията на Влад в световен план варира от антихрист, престъпник, кръвожаден изверг и канибал (според немските легенди), до Робин Худ в румънския фолклор – безмилостен към богатите търговци, които погазват закона и приятел на бедните. За обикновените селяни във Влашко, той е национален герой.
Това противоречие в историите за личността на Влад си има конкретно историческо обяснение. През 1459 г. армиите на Влад Цепеш атакуват Брашов (търговски център на областта, населен от много саксонци, оттам и немската версия), през Бран и изгарят част от града. Тези действия са провокирани от търговски неразбирателства между владетеля на Влашко и търговците от Брашов. Крепостта Бран е използвана и от армията на Стефан Батори, когато подкрепя Влад Цепеш по време на второто му управление (Влад е бил владетел на Влашко три пъти – през 1448, в периода 1456-1462 и през1476.)
От 1920г. до 1947г. , замъкът е собственост на Румънското кралско семейство. Използван е за резиденция на кралица Мария (същата, която построява двореца в Балчик, България). По желание на Мария, интериорът е осъвременен и до сега обзавеждането от нейното време е запазено.
По стените на стаите в замъка са поставени снимки и резюмета на живота на членовете на румънското кралско семейство. Няма да преразказвам историите, но в общи линии се преплитат трагични любови, интриги и авантюри, които биха засрамили и най-опитните сценаристи на сериали.
Обиколката в замъка отнема около 1 час. Във всяка стая има табла с исторически данни и интересни факти относно обекта. Големите групи имат екскурзоводи, но според мен, ако човек знае английски може да научи всичко по-важно от таблата.
Другото интересно нещо в Бран са козуначените гевреци.
Те имат друго име, което не запомних, но са направени от козуначено тесто и са кухи отвътре, затова ги кръстих така за себе си. Предполагам, че ги има и в Брашов и Синая, но аз ги пробвах само в Бран. Препоръчвам ги на всеки любител на сладкото 🙂
Вижте всички снимки във висока резолюция
Към Румъния – забележителности в Синая
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева
