Това е една странна книга. Хем банална, хем необикновена.
След малко ще разкажа защо, но може би в началото би било редно да отдам дължимото на TEDxBG, защото по време на събитието видях за пръв път Елизабет Гилбърт, ето в това видео:
„Яж, моли се и обичай” е странна книга. Тя е хем обикновена, написана на човешки език и по човешки начин, хем е специална и малко плашеща. Темата е безкрайно изтъркана и бозава – авторката и героиня на книгата (да, това е мемоар – може би това е най-плашещата част от всичко) преживява изключително тежък период в живота си след драматичен развод и тръгва на пътешествие, с което цели да се отърси от всичко и да се преоткрие. Пътешествие до Италия, Индия и Индонезия (о-в Бали).
Звучи като началото на бозав американски любовен филм. И даже се чудя как още не са го направили. Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като „модерна градска жена“.
Освен това разказът ѝ е омагьосващо пътуване през три прекрасни страни – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и разбира се о-в Бали. Голямата заплаха за книгата пак се крие точно в това разделение – на мен например страхотно много ми хареса частта за Италия и донякъде по-малко тези за Индия и Индонезия.
При всички положения обаче съм много доволен, че отделих време да прочета „Яж, моли се и обичай”. С всичката пошлост и показност, която ни обгражда, подобни произведения, и то съвременни, действат много приятно и отпускащо.
