Обесването на Васил Левски

25
Добави коментар
sagitario
sagitario

 

Обратно към: [Христо Ботев][СЛОВОТО] Обесването на Васил ЛевскиО, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?Гарване, и ти, птицо проклета,на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня,затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,и твой един син, Българийо,виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в полята,старци се молят богу горещо,жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен,вихрове гонят тръни в полето,и студ, и мраз, и плач без надежданавяват на теб скръб на сърцето. „Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.    Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света!Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?Гарване и ти, птицо проклета,над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня;затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град Софиявида аз стърчи черно бесило.И твоят един син, Българио,виси на него… Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен.Вихрове гонят тръни в полетои студ, и мраз – плач безнадежден!Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в мъглата;старци са богу молат горещо,жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка силатвойте тиране скриха в земята!О, майко моя, родино мила,плачи за него, кълни съдбата! Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43. 

Обратно към: [Христо Ботев][СЛОВОТО]
© 1999-2015, Словото. WEB програмиране – © Пламен Барух