51-годишният инж. Тодор Манев от Кърджали е завършил с пълно отличие ПУ “Паисий Хилендарски”, специалност “Физика и математика”. Известно време e бил преподавател, след това става търговски представител на реномирана фирма за безалкохолни напитки. От десетина години Тодор се занимава с източни изцелителни техники. Работи по системата на Хосе Силва, гранд мастер, на екзотичния филипинец Чоа Кок Сюи, прославил се с безкръвните си операции и оставил едва стотина свои наследници, един от които е родопчанинът. В момента Манев е старши научен сътрудник и ръководител на катедра “Радиестезично и ментално лечение” към Националния институт за трансцедентални науки “Спирит”. Днес той разказва пред „Доктор” невероятни истории от изцелителката си практика, в това число и за… безкръвни операции!!!
– Тодоре, знам, че лекуваш какво ли не – наследствена шизофрения, Паркинсон, туморни образувания в гърдата, метастази, че изправяш на крака страдалци, претърпели най-тежки операции, че с един-два сеанса хора, свалили гипса си, без задължителната физиотерапия рипат като козлета. Подобни случаи навярно имаш стотици. Онзи ден жена от бл. 52 в Кърджали, която, благодарение на наша публикация, се размина с райския газ, и до ден-днешен търчи да ми целува ръка. Продължи ти!
– Туморните образувания въобще не са ми проблем. Диагностицирам ги и ги лекувам от раз. Знам, че твоя колежка е претърпяла сложна операция и трудно се е възстановила. Бих могъл да й спестя много болка, но… Ще започна с историята на леля ми, която живее в Сливен. Обажда ми се по телефона една вечер леля Ангелинка, която е на 67 години. Плаче в слушалката: “Тоше, леля, утре лягам под ножа. Ще мислиш ли за мен?!” Върнах лентата назад. Ако се бяхме чули месец-два преди това, въобще нямаше да „помирише” скалпела. Но една съседка я травмирала, като “компетентно” й казала, че ако не й изрежат едната гърда, ще остане и без другата.
– С какво помогна на леля си?
– С това, че й спестих всички лъче-и химитерапии, а те понякога са по-болезнени, отколкото самата интервенция. При нея се получиха и някакви мастни отлагания.
Отива при хирурга, той безпомощно вдига рамене. Ангелинка вече гледа и другата си гърда. Говори й като на детенце:
“Миличко, и теб ли ще загубя?!”
Интуитивно усетих, че играта е загрубяла. Това ми беше напълно достатъчно. Предупредих я повече да не се среща с лекуващите си лекари. Да се остави изцяло в моите ръце.
– И контактът осъществявахте единствено по телефона?
– Разбира се! Нямаш си представа менталната /мисловната – б.а./ енергия на какво ниво действа!
Това е бъдещето на медицината! Леля ме послуша. “Колегата”, който трябваше в най-скоро време да отреже и втората й гърда, я приема на поредния преглед. Да уточняват датата на операцията. В един момент той втрещен казва: “Нищо ти няма!”
– Разкажи нещо повече за филипинския мастер Чоа Кок Сюи, за безкръвните му операции, които взривиха света. Знам, че ти си един от най-верните му ученици и сред малцината, които могат да използват техниките му!
– Работя по няколко метода, тъй както едно лекарство има много аналози, но не на всеки организъм действа адекватно. Лекарството си носи енергията, която се приема от всички органи. Би трябвало да попадне на точното място. В едни случаи може да помогне, а в други да убие, да те направи зависим. Разбираш ли за какво става въпрос?!
За фармацевтичната мафия, която владее човечеството. Докато методът на филипинеца, който владея, е да изпраща концентрирана лечебна енергия до определен орган. Колкото е необходимо и като доза, и като количество. В това се състоят и филипинските техники на безкръвните оперции.
Могат да се направят и с ръце, и на ментално ниво. По първия метод е работил учителят Чоа. Преди няколко месеца си отиде от тоя свят, успешно изпълнил мисията си на Земята. Никой не отрази кончината му, понеже самият той така пожела. Нито една световна медия не го отрази. Вие го научавате първи. Вече “работи” и “живее” на друго ниво. Безкръвните операции са “висш пилотаж” в областта на медицината.
– Един от любимите ми автори, Алън Силитоу, в книгата си “Старт в живота” казва: “Не съжалявам за това, което съм направил. Съжалявам за това, което все още не съм направил!”. Твоята мечта, Тодоре?
– Да се отваря все повече душата и сърцето ми с божията помощ! Досега съм помогнал на всеки, дошъл при мен. Знаеш какво е отношението ми към парите.
Феноменален е и последният ми случай. Докарват при мен едно момче от Симеоновград.
Вследствие на силен стрес от 80 кила станало на чироз – тежи едва 15!!!
Загубило говора си, лигите му течаха по устата. До този момент не бих си представил, че такова нещо може да съществува. Жив труп! Шансът му да оживее бе минимален. Близките му потърсили изцерителка, която го посъветвала да се подложи на гладолечение. Ефектът се оказал убийствен.
– За какво намекваш?
– Ами лекуващите му лекари се отказали дори да го посещават у дома му, отписали го. Казах на майка му какви лекарства да взима, кои да спре. Тя не ме послуша, но след като видя, че положението се влошава, кандиса. Синът й постепенно взе да се възстановява. Но ето я поредната изцепка. Майката на 22-годишния Манолчо Иванов среща някакви врачка. Щастлива до безумие!
Казва й за какво иде реч. Онази решава да му лее куршум, за да се подобряло състоянието му. Без да знае, че при болен организъм оловото дава отрицателен заряд. Човекът вдига 42 градуса. Не действат никакви илачи. Майката ми звъни по телефона и ме пита какво да прави. От разстояние смъкнах температурата му, “захраних” го с енергия. Свърших си работата и го “прехвърлих” на официалната медицина. Тя да го доизлекува. Намекна ми нещо за пари.
Този случай ми отне близо година. Не получих и стотинка хонорар. Знаех, че всички в тази фамилия са безработни.
– Делото срещу братята Маргини вече се влачи втора година. Кой бил болен от дискова херния, кой страдал от туй-онуй. Една от презумпциите е, че или софийските доктори си затварят очите, или наистина болежките им са трудно изцерими. Твоят коментар?
– Набъркваш ме между шамарите!!! Най-отговорно ти заявявам, че с дисковата херния нямам абсолютно никакъв проблем. И най-големият разбойник, който изведнъж се “разболява” в следствения арест, мога да го предоставя на “тепсия”, абсолютно здрав пред Темида. Стига да ми се позволи.
– Предполагам, че отдавна си под прицела на мафията с “белите престилки”. Че всемогъщата камора все още те наблюдава най-внимателно със съвършената оптика на снайпера си. Въпрос на време е да натисне спусъка. Разбираш ли за какво намеквам?!
– Ако бях единствен, да се прежаля /горчив смях – б.а./. Вече сме доста хора не само в България, но и по света, които работим с нетрадиционни методи. Така че “куршумите”, за които говориш, няма да стигнат на “бялата мафия”. Готов съм да работя рамо до рамо с най-големите специалисти в системата на здравеопазването. Стига да се уверят в дарбата ми и да ме допуснат до себе си. Това е моята мечта. Каквото знам, не го крия за себе си или за роднините си.
Една 72-годишна жена, майка на мой приятел, от две години я лекуват в елитна софийска клиника.
Тъпчат я със всевъзможни лекарства. Третират я като опитно зайче. На неин гръб фармацевти защитават професорски титли. Поне да й бяха помогнали. Случаят опря до мен. С диагностицирането на каквото и да е заболяване нямам проблем. Примерно пациентът трябва да си направи пълни лабораторни изследвания. Със сетивата си “виждам” какви са левкоцитите и еритроцитите му, креатининът му, дори и холестеролът му. Директно му казвам в какви граници се движат. Не го спирам – нека си пусне необходимата доза кръвчица…
– Та ти си в състояние да заместиш цяла микролаборатория?
– Абсолютно! Та диагностицирах тази жена. Страдаше от амнезия. Едно и също нещо повтаряше до безкрайност. Казах на сина й, че оттук насетне ще бере само ядове с майка си, оставяйки я в болницата. Върнаха я жив парцал…
За по-малко от два месеца й възвърнах паметта
37-годишна жена бе претърпяла три операции на гръбначния стълб. Или остава инвалид за цял живот, или ще ходи както преди. Микрон отклонение на скалпела може да се окаже фатален или животоспасяващ. Тоест трите операции са били на едно ниво, но недостатъчни. Жената дойде при мен в инвалидна количка, напълно отчаяна, с ужасни болки в гърба. Организмът й вече не приемаше никакви лекарства. На всичко отгоре и безработна. Знаеш ТЕЛК колко е “експедитивен” в подобни ситуации… Казах й: “Идвай при мен, ако искаш да оздравееш! За пари някой нещо да ти казва?!” Днес тази дама ръководи столична финансова институция.
– Последният ти случай?
– В Националния институт за трансцедентални науки “Спирит” правим от невъзможното възможно.
Жената на наш колега е педиатър. Но така се случи, че едногодишно дете го изписват от отделението й като … безнадежден случай. Насочихме енергията си. Сега иди и виж в градинката пред храма “Св. Георги” кой е най-големият малък разбойник.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ, Кърджали
