1
2
3
4
5
(18 гласа, оценка 4.56 от 5)
Земната ябълка (Helianthus tuberosus) или позната като топинамбур, земна гулия, земната круша е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем. Asteraceae). До скоро беше малко известено и не оценено от земеделските производители.
Грудките на земната ябълка на вкус могат да заменят картофите. Земната ябълка има няколко важни предимства в сравнение с картофите. Тя не боледува от фитофтора (Phytophthora) и не й вреди бича на картофите – колорадския бръмбар.
Грудките на земната ябълка растат до ноември, след това е добре да се обират колкото е възможно по-късно, за да се даде възможност на хранителните вещества от надземната част на растението да преминат в грудката. Но ако по някаква причина сте отложили събирането на земната ябълка до пролетта, то трябва стъблата на земната ябълка да се скосят на височина 50 см., като се оставят пънове за задържане на снега. Тези пънове ще ви помогнат да намерите точно мястото с грудките през пролетта. При добри грижи в плодородна площ от всяко растение земна ябълка може да се съберат до 6 кг. грудки.
Събраните грудки на открито бързо изсъхват. Грудки се съхраняват в мазе при температура около нула градуса и относителна влажност 85-95%, зариват се с влажен пясък или пръст, или на купчина, покривайки ги с пръст или сняг.
Но най-добрия и най-лесния начин за съхраняване на грудки от земна ябълка е като ги извадените от земята не есента, а през пролетта. В допълнение, през пролетта реколтата винаги е много по-голяма от есента, защото грудките в земята растат до замръзването на земята. Оставени през зимата в земята грудки на земната ябълка многократно се замразяват и размразяват, но запазват своята кълняемост.
А извадените направо през пролетта грудки от земна ябълка, след като снегът се стопи и леко се размрази земята, на вкус дори са по-добри, отколкото извадените през есента в периода на прибиране на реколтата. През пролетта дефицита от витамини се попълва от сочните и витаминозни грудки.
