Дървото на живота

9
Добави коментар
kin
kin

Дървото на живота е един от особено привлекателните вечнозелени представители на домашната флора. Но освен да краси дома, дървото на живота има друга, по-специфична функция – да закриля семейството от нещастия.

  Дървото на живота е познато още под имената Дебела Мара, Красула овата, Дървото на парите, Дървото на късмета и Дървото на приятелството. Истината обаче е, че не всички тези наименования се отнасят до един и същи вид. Заради сходството в латинските имена и външния вид, често пъти не особено големите почитатели на стайната растителност погрешно смятат, че отглеждат в дома си Дървото на живота. Ето обаче кои са особеностите на истинското Дърво на живота.

Латинско наименование: Crassula ovata

Раздел: Декоративноцъфтящи

Семейство: – Дебелецови (Crassulaceae)

Родина:Южна Африка

Дървото на живота е многогодишно растение с дебели клони и с гладки, овални, месести, ярко зелени листенца. Разположени в срещуположни двойки, някои от тях придобиват леко червеникав оттенък под въздействието на ярка слънчева светлина. Затова не е препоръчително да бъде поставяно под директните лъчи, а на лека сянка. Когато е отглеждано правилно, дървото на живота ражда красиви бели и розови цветове и достига височина около 2,80 м.

Като цяло дървото на живота не е капризно растение. По-чувствително е към температурата – не трябва да се отглежда в помещения, където тя спада под 10 градуса Целзий, а най-добре вирее между 13 и 25 градуса Целзий.

 

Изисква ниска влажност на въздуха и не търпи рязка смяна на местоположението(от по-мрачно на директна дневна светлина). Важно е да се знае, че дървото на живота има активен и пасивен цикъл на развитие и подхранването и поливането му трябва да бъдат съобразени с този цикъл.  През зимата трябва да стои в затворено помещение, а след май месец – на открито. Поливане– Дървото на живота задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага. Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно. От преполиване дървото на живота ще започне да губи листенцата си (които ще имат специфична леко накъдрена форма), а стъблото ще изгние. Почва – Дървото на живота обича почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл, пясък и други.Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години. Вредители – Най-често срещаните вредители по дървото на живота са дървениците, които са особено опасни за младите клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст салистните въшки, които обаче нападат предимно цветовете. Много внимавайте с използването на пестицидни вещества, тъй като дървото на живота е особено чувствително към тях. Цъфтеж – С наближаването на първите студени дни, сведете до минимум поливането. Когато дните станат по-къси, спрете напълно водата и го оставете да преживее по-хладните нощи така. Няколкото сухи седмици, ниската температура и последвалото редовно поливане би трябвало да накарат дървото на живота да роди цветове около най-късия ден на годината (декември). Прекалено топлитъе нощи и повечкото вода ще го запазят здраво, но цветовете ще бъдат по-малко. Размножаване – Дървото на живота се размножава чрез листата си и чрез отрязани клончета. Най-благоприятна за прихващане е песъчлива почва.

 

25. 02. 2010 / Цвети Тошева