сеп
14
2012
Пътеписът ни днес ще ни разведе из близката (до София, де част на Стара планина и Искърското дефиле. Анжело ще ни опише един хубав маршрут за обиколка из Балкана.
Приятно четене:
По Искърското дефиле и Стара планина
пътни бележки и съвети за пътуване
Примерен маршрут
Предложеният маршрут е с дължина около 740 км. Би могъл да бъде и малко по-кратък, но в нашият случай трябваше да минем през София, което удължи пътя с около 30-40 км. Споменатите разстояния и продължителност на пътуването са условни, взети са от Google maps. Пътят от София до Чекотин е в нескончаем и безнадеждно изглеждаш ремонт, което допълнително увеличава времето зад волана.
Стара Загора – Интер Експо център
Удобен вариант е да остави колата на буферен паркинг и след това да се вземе метрото. Най-близките до източния край на София спирки са:
Метростанция „Интер експо център“
булевард Цариградско шосе 145-149, София, България
GPS координати: 42.649254N,23.39564E
и
Метростанция „Младост 3″
GPS координати: 42.646492N,23.383605E
Общо: 223 км – около 2 часа 13 мин
Ние спряхме на паркинга на Интер експо, който за наш късмет по технически причини бе безплатен. От тук до спирка СУ пътят е около 15 мин с метрото.
Интер Експо център – Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“
Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“
c. Батулия 2295, Своге, България
Телефон: +359(7164)2122
Факс: +359(726)2539
GPS координати: 42.89895N,23.42903E
Общо: 42,8 км – около 58 мин
Разположение на манастира според Google Maps
Следващият етап би трябвало да е до Батулийският манастир, но ние не успяхме да стигнем до него. Информацията, която получихме от местните, ни информира, че почти сме стигнали до него, но нямахме сила да се катерим още веднъж по баира в 40-градусовата жега.
Отклонението за с. Батулия е в средата на с. Реброво. След няколко километра стигате до селото, подминавате го и стигате до голям партизански паметник вляво. Срещу него има паркинг. Добре е да оставите колата там, освен ако не сте с високопроходим автомобил. Отдясно на паметника има стръмен павиран път, по който трябва да поемете. След стотина метра паважът свършва и нагоре продължавате по изровен горски път. Когато вече нямате сили да дишате, пътят се разклонява. Ние стигнахме до тук, след което се върнахме за допълнителна информация. Трябва да тръгнете по отклонението вляво, след което да направите десен завой. Ако случайно стигнете до вилната зона, значи сте подминали отбивката и трябва да се върнете назад. По стар български обичай указателни табели няма, така че трябва да разчитате на късмета си.
Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ – водопад „Скакля“
Водопад „Скакля“
GPS координати: 43.035683N,23.330467E
Общо: 59,2 км – около 1 час 34 мин
Водопадът „Скакля“
Водопадът се намира на Вазовата екопътека, до която можете да стигнете по два начина. Първият е да подминете гара Бов и да следвате табелите. В началото на екопътеката има места за паркиране По-удобният е преди гара Бов да се отклоните към с. Заселе, да спрете на площада пред бившия универсален магазин и оттам – 600 м по почти равен терен. Ще стигнете до две мостчета, под които би трябвало да тече рекичката, захранваща водопада. За съжаление поради жегата реката бе пресъхнала и водопадът бе „неработещ“. Около мостчета има места за почивка и барбекю.
Водопад „Скакля“ – Манастир „Седемте престола“
Манастир „Седемте престола“ („Света Богородица“)
с. Осеновлаг 2291, Своге, България
Телефон: +359(888)295471
GPS координати: 42.99640N,23.472572E
Общо: 63,9 км – около 1 час 40 мин
Манастирът
Вазовият чардак
Заведението
След като стигнете до гара Елисейна трябва да преминете жп линията с остър десен завой и да продължите към с. Осеновлаг. Има и указателни табели, но не са много ясни. Манастирът се намира на самия път, преди да стигнете селото. За тези, които искат да пренощуват там, има и стаи и легла под наем на цена 15 лв. /легло. Добре е да се обадите на по-горе указания телефон за проверка на наличностите. Ние нощувахме в т. н. Вазов чардак“, където поетът е написал „Клепалото бие“. Пред манастира има и заведение, където можете да се подкрепите, ако не си носите храна.
Манастир Седемте престола, Своге, България
Включен е в 100 – те Национални туристически обекта на България. До манастира има аязмо с лечебна вода.
Други възможности за нощувка наблизо са:
Чифликъ Ненкови
с. Осеновлаг 2291, Своге, България
Телефон: +359(886)318288
Енот
Щраус
Нощувките са на цена 15-25 лв. /легло, в зависимост от екстрите. В комплекса влиза заведение, места за пикник, както и импровизиран зоопарк.
Комплекс Оазис
с. Зверино 3170, Мездра, България
Телефон: +359(887)776677
Комплексът се намира край р. Искър. Освен хотелска част има и къмпинг, където можете да разпънете палатка. Добри условия за риболов.
Манастир „Седемте престола“ – Черепишки манастир „Успение Богородично“
Черепишки манастир „Успение Богородично“
с. Черепиш
GPS координати: 43.093681N,23.616335E
Общо: 34,5 км – около 41 мин
Дева Мария от цветя
Манастирът
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен на около 3 км югозападно от с. Лютиброд. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и като повечето български манастири е бил разрушаван неколкократно по време на Османското иго.
Манастирският комплекс е неголям по размер и се състои от храм и няколко постройки, датиращи от XIX век и реставрирани днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, Рушидовата къща и др.
Манастирският храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Има изящно дърворезбован иконостас с икони от тревненския зограф Витан.
В продължение на векове манастирът е подслонявал видни писатели, преводачи и калиграфи, оставили безценни творения като Черепишкото евангелие (XVI век), Евангелието на монах Данаил, Книгата „Апостолите на Яков“ (XVII в.) и др. През 1797 г. в манастира е живял и Софроний Врачански.
Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Черепишкият манастир – Скални образувания „Ритлите“
Скални образувания „Ритлите“
с. Лютиброд
GPS координати: 43.10791N,23.62342E
Общо: 2,4 км – около 3 мин
Ритлите
Природният феномен „Ритлите“ представлява варовикови скални образувания с възраст над 120 милиона години. Образуванията са по брега на река Искър и са като тесни, високи и успоредни една на друга стени, приличащи на ритли на каруца, поради което местното население ги е нарекло „Ритлите“. Най-впечатляващи са четири успоредни отвесни стени на левия бряг на реката, докато тези по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Височината им достига на места до 80 метра височина, дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината им е между 200 и 400 метра.
В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.
Скалните образования „Ритлите“ са обявени за природна забележителност през 1938 година.
Скални образования „Ритлите“ – „Боженишки Урвич“
Крепост „Боженишки Урвич“
с. Боженица, Ботевград, България
GPS координати: 42.992195N,23.820323E
Общо: 33,5 км – около 35 мин
Севаст Огняновият надпис
Щернята
Крепостта е разположена върху връх, имащ формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от трите страни склонове. Достъпна е от север, откъм с. Боженица. След като стигнете до центъра на селото, трябва да завиете надясно и през каменния мост да пресечете реката. По тесен асфалтиран път се стига до Общинска почивна станция, където можете да оставите колата си. Наоколо има беседки, чешма, подходящо е за пикник. Към крепостта се върви по изровен планински път, по скоро русло на пресъхнала река. Изкачването е около 150 метра (от 444 до 591 м н. в.). Виждат се следи от гуми, т. е. любители на екстремните спортове се опитват с джипове или ATV-та да стигнат догоре (и явно някои са успели). Пътеката е маркирана (бяло-червено-бяло). Здравите обувки са задължителни. В зависимост от кондицията: 40 мин нагоре и 20 – надолу.
Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта „Боженишки Урвич“ става известна през 20-те години на ХХ век, когато е разчетен и публикуван скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“ Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква.
„Боженишки Урвич“ – с. Скравена
Паметник-костница на Ботевите четници
с. Скравена
под № 82 в списъка от „100 национални туристически обекта”
Раб. време: 9:00 – 18:00 (почивни дни: няма), цена на билета: 1 лв.
Телефон: 07137/21 31
Общо: 14,4 км – около 17 мин
Костницата
Екскурзоводът е на повикване – трябва да го потърсите в сградата на читалището в съседство. Тук се провежда част от Ботевите тържества на 2 юни. Въпреки това сградата е в лошо състояние – виждат се течове. Както и при много други културни паметници пари за поддръжка няма.
Скравенският манастир „Свети Николай“
с. Скравена
Манастирът от моста
Входът на манастирската църква
Манастирът е основан в Средновековието, по-късно е разрушен и възобновен в 1947 година. През 2006 г. са завършени стенописите на църквата. При посещението ни за съжаление нямаше духовно лице, което да ни каже нещо повече за манастира, единствено един местен пазач се навърташе наоколо. След като излезете от североизточния край на селото (по посока на далечната кариера), след моста веднага трябва да свиете вдясно. Би трябвало да има табела „конна база“, но при нашето пътуване беше изчезнала. След като подминете конната база (остава вдясно) асфалтът свършва и се оказвате пред манастира. Не се подлъгвайте от закованата на вратата табела, която посочва, че входът е стотина метра по-горе – влизате и започвате да викате, за да събудите пазача и да можете да посетите в манастирската църква.
Скравенски манастир „Свето Преображение“
с. Скравена
Понастоящем Скравенския манастир „Свето Преображение“е недействащ и не може да бъде посетен.
с. Скравена – махала Чекотин
Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“
махала Чекотин, Правец, България
Телефон: +359(7133)7280, 0888/423432
GPS координати: 42.989978N,23.874417E
Общо: 29,0 км – около 28 мин
Параклисът
Манастирът
Манастирът е обновен, но вече не предлага стаи за гости. В момента в него има един единствен монах, млад човек, който се грижи за манастира. В реставрираната стара църква се извършват богослуженията през лятото, а в новоизградения параклис – през зимата. До църквата има аязмо с лечебна вода.
Във фермата на манастира се произвеждат биволско сирене и мляко, яйца и мед, но могат да се купят само в края на седмицата. През другите дни се продават в магазин в Правец.
махала Чекотин – 2161 Правец, България
Правешки манастир „Свети Теодор Тирон“
2161 Правец, България
Телефон: +359(7133)4093
GPS координати: 42.884697N,23.948608E
Общо: 14,8 км – около 18 мин
Входът
Манастирските сгради (вляво е църквата)
Намира се след гр. Правец, по пътя за Етрополе. Словоохотливият монах, който се грижи за манастира, си е поставил задача да събере копия на храмовите икони на всички църкви и параклиси, които са посветени на св. Теодор Тирон
2161 Правец, България – Етрополе – Копривщица
Общо: 71,1 км – около 1 час 9 мин
Пътят от Етрополе до Златица е в ужасно състояние: остатъците от асфалт са на юфка, с пукнатини и дупки с до 50 см дълбочина. Настилката е разбита вероятно от тежките машини на намиращите се наблизо рудници, без надежда за рехабилитация и скорошно рязане на ленти.
От Златица до Казанлък пътят е идеален – с нов асфалт и маркировка, без дупки и пропадания.
ПП Преди малко прегледах информацията от бюлетина на СБА – Златишкият проход („Каша̀на“) е затворен целогодишно. Маркировка и табели , естествено, няма!
Копривщица – Карлово – Калофер – Казанлък
Общо: 110 км – около 1 час 45 мин
Казанлък – Стара Загора
Общо: 33,4 км – около 37 мин
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Стара планина – на картата:
Стара планина
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Батулийски манастир, Боженишки Урвич, водопад, Искърско дефиле, манастир, Правец, Правешки манастир, Ритлите, Свети Николай Чудотворец, Седемте престола, Скакля, Скравена, Скравенски манастир, Стара планина, Чекотин, Черепишки манастир
