Много хубаво е на още по-хубаво

Много хубаво е на още по-хубаво

Казват, че най-тъмно било точно преди зазоряване. Има логика…

Казват също, че много хубаво не било на хубаво. Много страхлива философия.

Страх ни е да се усмихнем – да не би после и да се озъбим.

Ама то – озъбването – няма къде да ни избяга. Независимо дали ще треперим като мишки или ще се извисим като орли нависоко. Без да ни пука, че от високо се пада най-лошо…

Никой не е безсмъртен. Освен човешката глупост. Но и най-глупавите хора умират. Не е там въпросът…

Въпросът е как ще изживеем отреденото ни време от часа Х – на раждането ни – до онзи час, дето никой не го знае предварително кога ще е. (И така и трябва – да сме в неведение).

Въпросът е защо да ни е страх не само да живеем – а да живеем на пълни обороти? Тъпо е…

Няма смисъл да се страхуваме да ни е хубаво. Нали точно това е смисълът на живота – да ни е хубаво, а не да се мъчим и да страдаме?!

Най-робският страх е да не смеем да се радваме на хубавите новини и неща,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност