Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, свързано с абсолютна или релативна липса на инсулин. Инсулинът е хормон, който се продуцира от панкреаса и е ключ за пренасяне на кръвната захар в клетките, за да се произведе енергия. Липсата на инсулин води до повишение на захарта в кръвта. Наблюдават се два основни типа:
– тип 1 – срещата се в младата възраст и има автоимунна генеза. Специфични антитела унищожават клетките на панкреаса. Началото е остро. Проявява се с “големите” симптоми – често и обилно уриниране, жажда, повишен апетит и редукция на тегло. Протичането е лабилно с изразени хипергликемии, хипогликемии и тенденция към наличие на ацетон в урината. В хода на заболяването настъпват увреждания на малките кръвоносни съдове – най – важно е нарушението на съдовете в ретината или бъбреците. Засягат се и големи кръвоносни съдове с ранно настъпване на атеросклероза.
– тип 2 – обикновено се явява след 40 – годишна възраст. Има генетични фактори за развитието му. Най – силен предразполагащ фактор е затлъстяването. Началото е бавно и постепенно. Апетитът е повишен. Диабетът може да се диагностицира по повод трудно заздравяващи рани, кожни инфекциии, сърбежи по кожата и гениталиите. Установява се повишено артериално налягане и увеличение на мазнините в кръвта. Рано настъпват увреждания на големите кръвоносни съдове с развитие на атеросклероза и настъпващи усложнения – миокарден инфаркт, мозъчен инсулт.
Захарен диабет
