Автор: Теодосий АнастасовРоди се трето дете. То беше вече момче.Зарадва се крал Вълкашин. Покани знатни гости на голяма трапеза, да се повеселят.Детето кръстиха Марко.Ядоха и пиха знатните гости три дни и три нощи и всички се опиха. Кой където беше, там се и търколи да спи.Само крал Вълкашин не мигна. Очите му не се затваряха за сън.Настана вече полунощ на третия ден. Добри и лоши сенки тръгнаха да кръстосват земята, да нашепват на заспалите съдбоносни думи и сънища да плетат.Тежки мисли бяха навестили крал Вълкашина. Той излезе на високия чардак, надвиснал над реката. Облегна се на оградата му и се унесе в приказката на звездите и в песента на Вардара. Миг ли стоя или цяла нощ – и той самият не знаеше. А очите му не се затварят дори за дрямка. Внезапно нещо прошумоля покрай него, сякаш есенен вятър беше откъснал лист от дървото под чардака и го гонеше през прозореца из стаята, на младенеца.А в стаята всички спяха – и кралицата и слугините, що прислужваха на гостите. Погледна Вълкашин през прозореца на стаята, а там сякаш някой шепнеше над люлката:– Дълги години да живееш, Марко! Добър българин да станеш и името ти да пребъде във вековете!Шепотът се изгуби. Отново полъх прошумоля и закачи косите на краля над челото му. И пак шепот над люлката с младенеца: – Да добиеш чародейна сила! Орлите и самовилите да бдят над тебе и да те пазят от злите люде! Кон хвъркат да яздиш, с облаците да се надбягваш!Усмихна се крал Вълкашин и засука мустаци. Шепотът пак се изгуби.Отново нещо прошумоля край краля, сякаш вятърът беше откършил трето листо и играеше с него из стаята. И пак тайнствен шепот просъска над люлката:– Спи сега кротко, малко детенце. Ти ще станеш юнак над юнаците! Кон и сабя ще добиеш спроти силата си. На слабите и сиромасите ще помагаш и ще ги закриляш. За истината ще се бориш!– А пък за правдата един ден и костите на баща си ще счупиш! Нещо бръсна по лицето крал Вълкашина, сякаш листо повея над челото му.Той се намръщи. Какъв ще е тоя син, който ще бие баща си? Нали и той цял живот беше воювал за правдата и истината?Отдръпна се цял изпотен от прозореца. Звездите мигаха на присмех, а пък Месечко беше се завалил от смях върху планината, бързаше да се скрие. Тополите край Вардара шумяха леко, като че повтаряха злокобния шепот.Отровна мисъл прободе душата на краля. Как ще избегне тоя срам? Син му с него да се кара, та макар и това да е за истината. Той трябва да избегне тоя срам.Слезе тихичко в тъмната изба. Взе голямата кошница, в която слугите всяка есен му донасяха от гората гъби, и хубаво я засмоли. После пак така тихичко възлезе на чардака и влезе в стаята на младенеца.Всички спяха дълбоко, сякаш магесница беше натиснала клепките им с пръсти. Грабна детето и го изнесе на чардака. Накъса една слугинска риза и го пови в нея, за да не се познае, че е кралско дете. След това сложи детето в кошницата и излезе незабелязано от палата.Покачи се на крепостната стена и надникна от нея в реката. Вардарът спокойно течеше. Едно око голямо колкото месечината му намигваше оттам. Звездите се тълпяха около него.Крал Вълкашин пошушна нещо над кошницата с детето и я хвърли в реката. Нека Вардарът да отнесе детето далече, за да не го направи един ден за срамотите.От жал за младенеца Месечко и звездите потъмняха. А Шар планина сви гръб и се зави в облаци и мъгла.Когато знатните гости се събудиха на сутринта и видяха празната люлка, потърсиха крал Вълкашина. Намериха го в избата да пие. Девет празни бъчви бяха скрили мъката му.Чуваше се плачът на Ефросина. Нима и това мъжко чедо хвърковати змейове бяха го грабнали?Разтичаха се войскари да търсят детето. Но напразно. Нямаше го Месечко на небето, нито пък златните звезди, за да им разкрият страшната тайна. А Шар планина беше потопила главата си в тъмни, буреносни облаци и дума не продума.Само звезда Денница можеше да разкрие тайната и да упъти войскарите, но нея никой не погледна, нито я запита.Тичаха, измориха се войскарите и с празни ръце се върнаха в палата.Ефросина от мъка легна болна, а крал Вълкашин се за рея на лов по гори и планини и дълго време не се завърна в столицата си. Из „Крали Марко”* Със СъкращенияТекстът е подходящ за:1. Сбит преразказ2. Трансформиращ преразказ от името на крал Вълкашин
