Четирилистната детелина носи късметВсички познаваме това нежно растение, което украсяваше первазите на нашите баби. Въпреки че отдавна не е между модните цветя, забравата му е съвсем незаслужена.
Като стайно растение детелинката се е появила още през XVII век, когато била пренесена от Южна Африка и Южна Америка и веднага придобила популярност заради красотата си. Ефектното и твърде лесно за отглеждане цвете е представител на многочисления род Oxalis, разпространен предимно в топлите страни, като някои видове растат и в нашите географски ширини, например заешкият киселец. На гръцки името означава кисел, защото растенията имат кисел вкус. Това са многогодишни тревисти растения с нежни три или четириделни листа на дълги дръжки и фини цветчета с различна багра – обикновено розова или медночервена до виолетова. Подземните части са клубенчета. Любопитна особеност на детелините е свойството на узрелите плодове да се “взривяват”, като разпръскват наоколо дребни рижи семенца. С настъпването на мрака, при буря или силно препичащо слънце или при докосване на цветовете детелините реагират като мимозите- цветовете бавно се затварят, а листата се свиват и навеждат надолу. Най-често в домовете се среща четирилистната детелинка (Oxalis deppei), която има червено-кафяво петно в центъра на листчетата. Счита се, че тя носи късмет на притежателите си. Цъфти с малиновочервени цветове до късна есен и в някои страни има традиция да се подарява за Рождество цъфтяща детелинка за щастие. През зимата често листата й умират и растението почива при около 8-10 градуса. Другият често отглеждан вид е трилистната детелинка с тъмни червено-кафяви листа с почти черни жилки, която, дори когато не цъфти, е достатъчно декоративна. Когато вечер листата се свият, те напомнят кацнали прелестни пеперуди. Детелинките лесно се размножават с клубенчетата, които се образуват обилно. Те се засаждат по 8-10 броя в саксия и се засипват с 1 см почва. Обикновено това става напролет при прераждането, но може по всяко време. Почвата трябва да е лека и хранителна. Добре се развиват и на осветено, но не припечено място. Поливат се умерено. Не боледуват и не се нападат от вредители.
