На брега

На брега

Живях, паднах и умрях. В гроба се събудих и живота си видях.

Бързо, рязко и сега опитах се да стана в пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях с ноктите пораснали по капака планове чертах.

Силно, точно със глава удрях по стените, но уви синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен умрях в смъртта си без душа – одухотворен.


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност