Китайски синдром

Китайски синдром

Седим с комшията на топло в кухнята, пием от неговата всичковица, мезим с кисели краставички и разглеждаме мартениците, които си разменихме.

Комшията е щастлив - подарих му бутилка бяло и бутилка червено, вързани с бяло-червена връв.

Той ми подари Пижо и Пенда и аз съм озадачен.

- Абе, комши - казвам, - тази мартеница нещо особена?

- Нищо й няма, ама иначе е китайска - обяснява ми той.

- Китайска мартеница?! - учудвам се и даже се потрисам, та се налага да ударя един среден гълток, комшията също, за компания.

- Защо да не внасяме мартеници от Китай? - пита ме комшията докато замезваме. - Защо французите да ни правят киселото мляко, пък китайците да не ни правят мартениците? Освен това половината чесън и седем осми от боба по пазарите ни са китайски, но не се оплакваме!

- Ама мартеницата е изконен символ! - споделям чувствата си. - Все едно да внасяме знамена оттам! Или китайците да ни правят деца, щото ние сме закъсали в тази област!

-...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност