В ОЧАКВАНЕ НА СЪБОТАТА

7
Добави коментар
Lissa_waw
Lissa_waw

Иван Станков

Забелязал съм, че важните политически неща у нас се случват обикновено в петък. За да  последват двата блажени национални дни на спокойствие и здрава храна! Да се осигури кратка забрава, депутатите да си отидат до родните места, президентът да си отиде на лов, премиерът да поиграе футбол. Всемогъщата „Панорама” в едно колажче да събере измислените тревоги на стенограмната седмица и да  посипе всичко с пепел, санким, това е дреболия, поредната мнима война между институциите…

     Фразеологизмът „война на институциите” едва ли има български произход, но при всички случаи е сред най-употребяваните речникови единица в политическия ни език. Мисля, че това е отражение на една от най-страшните специфики на българската демокрация: проблемите в страната да се решават строго институционално, сиреч извън обществото. Българите партизанстват, но не решават. За тях властта е далечна и задължително абстрактна: „Пак са дигнали цената на хляба…”

     Когато нещата пък се персонализират, журналистите или не искат, или се страхуват да назоват на висок глас общия проблем на обществото, скрито проявен в някакъв „междуличностен” скандал.

     Точно като  такъв скандал някой иска да пробута колизията Дянков-Първанов. Внимателният читател или зрител може да се пукне от смях. Президентът се среща с министъра, като искал от него не извинение, а искал истината! Каква истина, господин президент? Коя истина?

     Явно не онази, според която Първанов бил млад милиардер. На такава „истина” у нас никой никога не би повярвал, дори ако му го повторят сто пъти в „По света и у нас”. След куку-то с Козлодуй няма да повярват и на признанията на самия президент. Камо ли да се хванат на реплика от някакво забавно шоу, водещите на което са  с дългогодишно освидетелствана инфантилност.

     Тогава за коя „истина” става дума? За да се изясни този проблем, трябва да се излезе извън институционалните коридори, в които на всеки ъгъл дебне по една стенографка. Извън предупредителните червени въжета нещата изглеждат доста различно. Дори когато става дума за една добре режисирана пресконференция.

      На въпросната петъчна изява на президента стана ясно като бял ден, че той всъщност няма проблеми с правителството, че дори го адмирира. Ами че тогава защо дигна толкова стенограмен шум и предизвика поредната акция по събиране на импийчмънтски подписи? Засега първото важно заключение, което може и трябва да се направи, е че президентът изобщо не държи на мушката си премиера.

     Отговорът на въпроса „защо именно Дянков” идва от краткия списък с имената на виновниците за кризата според президентската визия: освен името на разпънатият и финансово-разпътен министър там са още само Цветан Цветанов и… Иван Костов. Няма го министър-председателят, защото той има по няколко позиции по един и същ въпрос, което улеснява редактирането. Но тия тримата стоят много твърдоглаво. При това някак си „извънинституционално”. Нито един от тях не е нито премиер, нито председател на Народното събрание.

     Кое е онова от действията и позициите на Дянков, Цветанов и Костов, което нетърпимо дразни президента?

     Какъв важен ключ държи Дянков? Той наистина е церберът, който твърди, че няма да даде една стотинка за Белене от една страна, а от друга – може да научи много (ако вече не знае) за авгиевите обори на спонсорите!

     Цветанов и той само си бута носа там,  където години беше забранено на вътрешният министър да подушва. Така както е тръгнало, ще стане някой октоподски гаф и ще се обезсмисли дългогодишния труд на ДС първо за овладяване, а сетне и за ръководене на престъпността. Защото където е престъпността, там са парите.

     Мястото пък на Иван Костов в списъците на омразата е запазено за вечни времена! Той повече от петнайсет години стърчи на пътя на президента, предоставя въздушни коридори само на НАТО, постоянно говори против руските енергийни проекти, а на всичко отгоре си позволява и той да редактира Бойко, макар и по-отдалечко.

     Радикалното антипрезидентско говорене на Атака е направо безинтересно за Г. Първанов. Всички знаят, че думите на Сидеров са само думи. Затова за него няма нито една петъчна реплика. Следователно не говоренето, а позициите, именно позициите на онези тримата по някакви важни въпроси са изкарали от нерви президента.

     Вътрешната сигурност, финансите и енергийната стратегия са част от геополитическата ориентация на страната. Въпреки ограничените си пълномощия, президентът се е вживял в творец не само на правителствени коалиции, но и е убеден, че прави основната част от българската външна политика и то по-специално източните политики, които се свеждат до отношенията с Русия.

     Президентът е хитра лисица и гърмян заек едновременно, знае къде да съсредоточи целия си политически ресурс. Наясно е, че в Белене ще дойде не само Росатом и че с Южен поток ще дойде не само Газпром. Той много добре разбира, че с всеки мегават електричество и с всеки кубически метър газ у нас пристига…  Путин. Пристига Путинова Русия. Пристига Путиновата и путинската политика, Путиновият държавно-политически модел. (В скоби искам да припомня, че европейската преориентация на България по времето на Стамболов става чрез… огромния заем за българските железници! Стамболов отхвърля руското предложение и взима заема от Австро-Унгария.)

     Добре де, ами че лош ли е Путиновият модел? Смазващо мнозинство в мнимия парламент, лична партия, проспериращи спонсори, послушен, търпелив, съботен народ. Ех, няколко там олигарси, голяма работа…

     Прави са онези, които виждат в лицето на Първанов руски резидент. С основание гледат на него като на руски троянски кон в Европа. Прави са с твърденията си, че българските енергийни проекти работят за русификация на икономиката ни. Но не е само това. И тук е най-опасният извод: на гърба на руските пари, на гърба на руската енергия в недостроения ни демократичен язовир ще се влее необятна руска политическа река. Точно сега, когато на българина му поомръзна да гледа постоянните гърчове на агонизиращата си демокрация. Струва ми се, че натам е ориентиран президентския политически проект – партия, подобна на Путиновата, и държава, подобна на Путиновата. За да ни излезе по-евтино, ще си я внесем без посредници, направо от производителя.

     Аз лично горещо се надявам президентът да не е случил на народ! Макар че имам и много съмнения.

     На първо място: от путиновски тип е всъщност партия ГЕРБ. Партия без ясна идеология, без ясна ориентация, без твърди принципи на политически живот, воден според променливите еднолични решения на Бойко Борисов. Ако ГЕРБ постигне голямо следващо мнозинство, България неминуемо ще се путинизира. Ако това се случи, „проектът” на Първанов ще се обезсмисли. Ако обаче ГЕРБ започне да пада, президентската партия ще заеме опразнения престол на българския Избавител. И това вече ще бъде много опасно, тъй като Г. Първанов ще има на разположение и изпробвана „в битки” идеология, и отработено политическо мислене. Безвременният му покровител от Москва няма да пожали никакви средства и по всякакъв начин ще му помогне, за да промени европейската ориентация на страната ни. Като резултат българският опит за летене ще завърши катастрофално в руските степи.

     До началото на реализацията на този проект има още време. Но подготвителните работи  са в ход отдавна. Тъкмо като част от тези подготвителни работи преценявам стенографската кавга от миналата седмица. Осветяването на Дянков, Цветанов и Костов с лъча на ослепителната президентска омраза е първото голямо изпускане на нервите от страна на президента. Този „скандал” не е между институциите. Не е причинен и от икономическата криза (на пресконференцията не се чу нито една икономическа идея). В дъното му стоят скрити, но все пак ясно видими за внимателното око политически причини. Принуден от тогавашната историческа обстановка да изостави партията си, а заедно с това и амбицията да овладее някога премиерския пост, деполитизиран според конституцията в продължение на десет години, подписал против желанието си договора за приемането на България в НАТО, президентът Първанов ще търси съкрушителен политически реванш. Дотогава трябва да се свършат много неща. Сега най-належащо е да се отстранят онези тримата герои на петъчното президентско изложение. Всичко останало подлежи на редактиране. Предстоят много, много петъци.

     Впрочем, на един народ, който живее в очакване на съботата, истината му винаги ще бъде разпъвана в петък.