Сомове убийци.
Още като дето докато обикалях язовирите из Раградският регион, почти за всеки един от тях съм чувал от местните рибари една и съща история с леки вариации и нюанси:
“След земетресението в Стражица язовирната стена имала проблеми и водолази слезли да проверят ситуацията. Като се спуснали долу обаче едни огромни сомове до стената само си мърдали мустаците и стоели със зяпнали уста. Водолозите като видели тези чудовища изплували като тапи и косите им побелели от уплаха. Казали повече в този язовир не влизаме.”
Та тази същата история я ми я разкзваха разни хора години наред. Чувах я за язовир Бели Лом, Съединение Ломци и много други. Даже веднъж един колега ме убеждаваше за сомове човекоядци в микроязовирчето край село Сейдол, където като се гмурнеш и си блъскаш главата в дъното.
Бидейки запален рибар, за мен казармата беше рай. Хора от цяла България, и разбира се имаше и доста запалени риболовци които ми разказваха за риболова по техните крайща. Много скоро обаче историята за сомовете мутанти почнах да я чувам отново за различни язовири.
Наскоро ни бяха дошли новобранци, старият набор се беше уволнил и бяхме останали една шепа стари войници. Една вечер, батальона се беше строил на плаца за вечерна проверка . Докато чакахме дежурният да приеме строят реших да направя седният експеримент. Излязох пред всички и питам:
“кой е чувал тази история за неговия местен язовир?” Разказах набързо историята и както и очаквах- гора от ръце. Като се почна- Жребчево, Йвайловград, Тича, Стамболийски и още куп други язовири които нямам идея къде се намират.
Според мен как тази история е тръгнала по следният начин. Някога, някъде водолози може и да са влизали в някой язовир ( да търсят удавен, окраднтати коли или пък да проверяват повредена стена-каквито причини съм чувал) и нещо да им се е привидяло. От там като е тръгнала тази история, богатото рибарско въображение на всеки я е асоциирало с язовира на който си ходи.
Реално погледнато според мен такива сомове чудовища по “300 кила” в бг язовирите не може да има, тъй като повечето от тях са стоени през шейсетте и седемдесетте години. Това означава че за този период сомът следвайки бавния си приръст на наддаване не може да достигне такива килограми за този период от време. Казвайки това в някои големи реки, слабо засегнати от замърсяване и промишлен риболов като Днепър и Днестър например единици големи екземпляри сигурно съществуват.
Интересно ми е колко колеги които са чували същата история ще отговорят на тази тема.
