Пиша го просто така на посоки. Не съм го обмисляла, макар да съм го мислила през годините. Макар да го мисля всяка нощ, докато гледам „тъпите” вариации на „От местопрестъплението”, „Умисъл за престъпление”, „Войната на…(Фойл) – междувпрочем разновидност на „фолио” и „грешка” едновременноJ)) и т.н. “bedtime stories”. Повечето от тези сериали обичам, защото имат някаква „смисленост” в себе си. Винаги има морален казус зад ставащото, не само „съдебномедицинско” или друго „доказателство”, което доказва „вина” и изисква поемане на определена „отговорност”. И има решения… човешки, макар и от „инстанции” (институции). Които понякога… са в разрез с буквалността на правилата и показват как единствено „човек” може да отсъди „виновно престъпление” или „защитата…” на незащитимото с публични, включително законови и/ или морални, средства.
Защо гледам тези сериали? Съпругът ми ги нарича „кървави”. И те са… в някакъв буквален, но и преносен смисъл. Там правдата/справедливостта възтържествува. И колкото и да е странно, този който я изнася или доказва… не е убит и не е низвергнат. А ако не дай си Боже това се случи, другите не се успокояват, докато не изровят „истината”!!!!
Това вече толкова противоречи на „първичните” ми сигнали, че започвам да се притеснявам за… себе си! Някъде… макар и на територията на „фикцията” има държавни учреждения, ченгета и магистрати, които не ги е страх да правят това, което е необходимо. И… много странно! – да излизат „победители” от битката с престъпността! И тях ги стрелят, и на тях им подхвърлят „уличаващи доказателства”, но някак си винаги има мислещи и честни хора – било в обкръжението им или по другите йерархии, които се вслушват в техните съмнения в „очевидното” и продължават да проверяват и разследват… и не се куртулисват, докато истината не излезе наяве!
Сигурно е защитна реакция от моя страна, но толкова вече не мога да понасям ставащото, че ако ги няма „тези кървави среднощни” приказки, сигурно няма да мога да се „събудя” на другата сутрин… и да продължавам в страна, където мафията си има държава, и където всяко конструктивно дейстивие, което предприемаш, се оказва „деструктивно” за ТЕБ, ЗА СЕМЕЙСТВОТО ТИ И ЗА ЦЯЛОСТНИТЕ ЦЕННОСТНИ УСТОИ!
Най-голямото ми желание е да спра да гледам тези сериали като „заместител на реалността”! И най-накрая да се събудим от „будната си кома”. Знам, че и това ще стане. Единственото за което се моля е ДАНО ДА СМЕ ЖИВИ, за да сме свидители и на това, което се нарича ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ. В голяма справедливост (за която малцина се досещаме) не можем и да имаме пръст или да се надяваме да я разберем. Но ако и „елемнтарното” липсва се стига до разпад… на СИСТЕМАТА, системите и съществуването!
Аз лично повече не искам да съм му свидетел!
