Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
web
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи –
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън…
25. март, 06
© П. К. Яворов
© Издателство LiterNet, 08.
04. 2003
=============================
Публикация в „Събрани съчинения в 5 тома“, т. 1, С., 1977.
