1
2
3
4
5
(38 гласа, оценка 4.24 от 5)
Засаждането на лозите може да се извърши напролет или през есента. Наблюденията у нас показват, че засаждането на лозите през есента дава много добри резултати – висок процент на прихващане и силен растеж на лозите през първата година. За есенното засаждане се изисква обаче мястото да е риголвано по-отрано, за да се слегне почвата и да се разтрошат буците. При суха есен това не се постига. Засадените през есента лози през някои години заболяват от чернилка.
Пролетното засаждане на лозите е масова практика у нас. Най-добре е засаждането на лозите да се извърши през втората половина на март и началото на април. Стремежът трябва да бъде към по-ранно засаждане. Тогава процентът на прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година.
Както през есента, така и през пролетта обаче не бива да се засажда в дни, когато температурата на въздуха е под 0°С, тъй като корените на лозите са чувствителни на студ.
Един-два дни преди засаждането лозите се изваждат от хранилището и се накисват във вода, за да се освежат. Ако има съмнение за подпъхване, лозите се киснат 2-3 денонощия. След това лозите се преглеждат една по една, като негодните се бракуват, а останалите се подготвят за засаждане по следния начин:
наранените и повредените корени се отстраняват до здрава тъкан;запазват се всички добре развити корени, разположени около в основата на подложката, като се подрязват на дължина от 6 до 8 см;всички корени, развили се от по-горните възли, се премахват до основата. Пръчката, развила се от калема, се реже на 2 видими пъпки, т. е. на 2 очи. Ако са покарали повече пръчки, избира се тази, която е по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на 2 очи, а останалите се премахват до основата. При есенно засаждане е по-добре пръчките на лозите да не се подрязват. През пролетта лозите се откриват до спойката, изрязват се както при пролетното засаждане и наново се загърлят.
За да се улесни прилепването на почвата към корените, много лозари непосредствено преди засаждането потапят корените на лозите в каша, приготвена от пресен говежди тор и глина.
При работа с вкоренени лози трябва да се внимава да не засъхват корените им. На мястото, докато се засадят корените им се зариват с влажна почва, а след подрязването се потапят в съд с вода до момента на засаждането. Освен вкоренени лози, може да се засаждат присадени стратифицирани резници, без да са вкоренени предварително. В благоприятни години, при особено добри грижи, при този начин на засаждане са получени добри резултати. Това обаче по-скоро са изключения. Най-често засаждането на присадени, невкоренени резници дава лоши резултати. Още през първата година има масово пропадане на лозите, ето защо то не се препоръчва на практиката.
При създаването на лозе върху силно песъчливи почви с над 70% съдържание на пясък може да се засаждат неприсадени вкоренени лози. Към неприсадените лози се предявяват същите изисквания и те се подготвят по същия начин, както и присадените.
Понякога се засаждат обикновени (неприсадени) невкоренени резници. За целта се вземат добре узрели пръчки от предварително избрани главини. В райони, където има опасност от измръзване, това става през есента, а в останалите – напролет. Отбраните пръчки се нарязват на резници с дължина около 40 см, измерена от най-долната до най-горната пъпка. Резниците се режат на 2 см под долния и над последния възел. Преди засаждането отрезът се опреснява, като се реже на 2 мм под най-долната пъпка. Може да се засажда по един от описаните по-долу начини, като една пъпка в горния край се оставя над повърхността на почвата и се покрива с рохкава почва. В някои случаи при засаждането на отделни лози се използват по-дълги резници, до 1-1.2 м, като при засаждането им се изкопава по-голяма ямка и част от резника се полага хоризонтално.
Общо взето, засаждането на невкоренени резници не дава добри резултати. Процентът на прихващане е нисък се налага попълване на пропадналите резници през втората и третата година. Засадените резници се развиват бавно и плододаването закъснява. Ето защо при създаване на лозя върху песъчливи почви е най-добре да се използват вкоренени неприсадени лози.
