Лада

Лада

М. ПришвинПреди три години ходих в с. Завидово в стопанството на ловното дружество. Ловецът Николай Камолов ми предложи да видя в горския кантон едногодишната кучка на племенника му, пойнтерката Лада.Тъкмо по онова време аз си търсех куче. Отидохме ние на сутринта у племенника. Разгледах Лада: въздребничка, носът й малко късичък за кучка, а опашката й дебеличка. По косъм приличаше на майка си – жълто-петнист пойнтер, а носът и очите бе наследила от баща си – черен пойнтер. Забавна беше за гледане – цялата светла, дори бяла с бледо-жълти петна, а три точки на главата й – очите и носът – като въгленчета. Главичката й общо взето беше очарователна, весела. Взех хубавата кучка на коленете си и духнах в нослето й. Тя се смръщи, също като че ли се усмихна. Духнах още веднъж – опита се да ме захапе за носа.– Внимавай! – предупреди  ме  старият ловец  Камолов.И ми разказа какво се случило с неговия сват: и той така духнал на едно куче, а то като го захапало за носа – тъй си останал човекът...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност