В търсене на истината
Няма да си кривя душата с твърдението, че познавам добре проектите, на които е посветена тази статия. Истината е, че прочетох за тях преди няколко дни в блога на Григор Гачев и ми се стори важно да ги спомена в сайт като E-lect с неговото посвещаване на търсенето на истината и разкриването на манипулацията (доколкото това, разбира се, е възможно). За да не губя допълнително време в празни хвалби, направо ще кажа, че става дума за страниците WikiLeaks и Cryptome.
Ако се чудиш какво правят те в рубриката „Технология”, простичкият отговор гласи, че тези два проекта са пример за това как технологичното развитие, освен да бъде използвано за ограничаване на свободата на хората (което се случва относително често), може да допринесе за разширяването й отвъд граница, която само допреди няколко години изглеждаше невъзможна за преминаване.
(Тук, естествено, не мога да не призная, че това се отнася за множество други опити в интернет, много от които не намират – и няма да намерят – място в E-lect, просто защото са толкова популярни, че едва ли мога да ти кажа нещо, което вече не знаеш. Facebook, Google и Wikipedia са само три такива примера.)
Накратко казано, и WikiLeaks, и Cryptome са страници, в които всеки може да подаде информация, свързана с престъпленията на правителствени или други организации, без да се страхува, че самоличността му ще бъде разкрита. Ако трябва да бъда по-конкретен, WikiLeaks приема и публикува „класифициран, цензуриран или ограничен по някакъв друг начин материал от политическо, дипломатическо и етническо значение”. Cryptome от своя страна се интересува от документи и публикации, „които са забранени от различни правителства и по-конкретно са свързани със свободата на изразяване, неприкосновеността на личността, криптологията, технологията с двойно предназначение, националната сигурност, разузнаването и тайното управление”.
За мое огромно учудване, последният сайт, съществува още от 1996 г. Той е базиран в САЩ и понастоящем съдържа над 54 000 файла, включително 4 000 снимки на жертви на войната в Ирак – убити или осакатени.
Що се отнася до WikiLeaks (който в момента, за голямо съжаление, е замразил всичките си функции, освен получаването на информация, заради проблем с финансирането), той е много по-млад – излиза в Мрежата в края на 2006 или може би началото на 2007 г. В базирания в Швеция уеб-сайт би могъл да видиш, например, класифицирано видео на непровокираното убийство на 12 души (включително двама репортери от Ройтерс) от американски военни в багдатско предградие. Или да прочетеш онези противоречиви и-мейли, разменени между учени, занимаващи се с климата, чието изтичане предизвика т.нар. Клаймътгейт.
Преди да завърша, ще спомена, че повече за WikiLeaks и Cryptome можеш да намериш както на страниците им, така и в Wikipedia (като специално статията за WikiLeaks е доста подробна). Въпреки че и двата проекта са най-малкото противоречиви – и аз не мога да отрека това – за мен нуждата от тях е очевидна. Какво е твоето мнение? Ще се радвам да ми кажеш с коментар.
Сподели във Facebook
