Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…
Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…
А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):
И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:
Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.
Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…
Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.
Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.
Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:
Монументът на Скот (Scott’s Monument)
Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.
Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.
Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е
Mузеят на могилата (Museum on the Mound)
Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.
Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до
Замъка (The Castle)
Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!
След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада
Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)
Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…
В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.
Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии
Camera Obscura
Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.
А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до
Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)
Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).
Надолу по Кралската миля е следващата атракция:
Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)
The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.
Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.
Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към
Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)
Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?
Малко по-южно е
Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата
Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…
Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.
В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…
Не, мерси! Продължаваме към
Калтън Хил (Calton Hill)
В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.
Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.
В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).
Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.
Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!
За финал
И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:
Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.
About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?
They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!
They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.
Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!
Реклама:
Google+ Подобни публикации
