Благотворителната
изложба за подпомагане изграждането на паметник на Радой Ралин в София продължава
в галерията на ул. „Шипка“ 6 до 15 април.
Автор на проекта за
паметника, който ще бъде издигнат в квартал «Изток», където живееше знаменитият
сатирик, е Георги Чапкънов, архитект е Станислав Константинов.
Според регламента
в изложбата участват само членове на Съюза на българските художници (СБХ) и
дарени творби от частни лица и институции.
За автора остават 30% от продажната цена, а останалите пари са за
спонсориране на паметника.
Изложбата може да
се похвали с произведения на автори като Анатолий Станкулов, Андрей Даниел,
Вихрони Попнеделев, Венера Константинова, Греди Асса, Георги Чапкънов, Димитър
Грозданов, Иван Нинов, Иван Гонгалов, Ивайло Мирчев, Калин Николов, Кеазим
Исинов, Любен Костов, Любен Генов, Мария Рачева, Момчил Георгиев, Петър
Чурчулиев, Светлин Русев, Ставри Калинов и др.
Радой Ралин
(1923-2004) е поет и сатирик, изключително популярен през втората половина на
миналия век със сатиричната си поезия, особенно в нейните най-кратки
афористични форми – епиграмите.
Чрез тях поетът години наред брани народното чувство за справедливост,
предусеща взривоопасните зони в социалното пространство на тоталитарната държава.
След антифашистка младост, несъгласие с „револционните“ действия на Отечествия фронт след 09.09.1944 г. и участие в заключителната фаза на Втората световна война творческата му биография започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“ (1955), в която войната не е апотеоз на победи, а човешки
паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а
свобода.
Литературните критици твърдят, че „предметният му
пластичен стих продължава линията на Атанас Далчев в българската поезия, наследявайки и
гражданско-творческата ѝ етика“.
По-късно трагичната дълбочина на сатирата му се ражда от трайна тревога
за човешката съобщност. През 1960 г. издава книгата с епиграми „Безопасни
игли“, а осем години по-късно следващата – „Люти чушки“ е конфискувана от Държавна
сигурност и изгорена в пещите на Държавния полиграфически комбинат „Д.
Благоев“ в София.
В сатиричното си творчество Радой Ралин преосмисля и актуализира
традициите на притчата, поговорката, баснята, народната приказка. От
злободневното той достига до философски вглъбена сатира.
Радой Ралин е автор, заедно с Валери Петров, на забранения и
свален от сцената на Сатиричния театър спектакъл „Импровизация“ (1962), на
забранения филм „Невероятна история“ (реж. Вл. Янчев, 1962), на стихосбирките „Лирика“
(1965), „Всичко ми говори“ (1875), на хумористичните и сатирични „Апострофи“
(1980), „Епиграмки в рамки“ (1983), „Езопида“ (1987) и мн. др.
През 60-те години, когато в България думата джаз е мръсна и
забранена, Радой Ралин е ревностен поддържник на тази музика и става инициатор
за сформирането на ръководения от Милчо Левиев „Джаз Фокус“ (1965). По това време той
ръководи кинопрегледа „Фокус“, в който някои от най-талантливите
български кинематографисти създават ярки сатирични миниатюри.
Няколко афоризми и сентенции от Радой Ралин:
Журналистиката
стане ли ялова, ражда ежедневно сензации Историята има цена само тогава,
когато престане да бъде злопаметна Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен
от успехите си! Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на
министъра…
И една епиграма от 1960 г.: Тревога
Без да са космически и дръзки, тез въпроси мира ми не дават: как се хранят, дишат, размножават хората, които нямат връзки.
