« публикувано на 13-04-2010 @ 9:50 am »
фотография: “Runaway Train” / задължителен
слушайки: Antonio Vivaldi – Gloria in D Major (Et In Terra Pax)
Вероятно се чудите… каква по дяволите (не ругай!) е връзката между Шарън Стоун и този премръзнало-озверял затворник (една от най-добрите роли в кариерата на Джон Войт) от снимката (при това на фона на друг изгладнял конвикт – Ерик Робърст)…
Ще ви кажа, дори и да не се чудите! Първо – и четиримата са актьори (щото в същата сцена, макар и зад кадър, фигурира Ребека Де Морни), второ – всичките са животни от най-висш вид, наричащи себе си – хора!
И като всяко едно животно, част от хранителната верига, човекът (също) има инстинкти. Понякога ги следват, понякога разчитат само и единствено на най-слабо развития от всички инстинкти – разума. А какво по-съществено ни отличава от животните? Освен срещуположния палец, (почти) перфектния баланс на два крака (задни при това) и липсата на животински фейсбук профили, сещате ли се за нещо друго?
Сигурно има… но дали тези разлики са толкова явни, видни и… най-важното, достатъчни, че да се считаме за най-най-най-големите същества на планетата? Аз не мисля така!
Еднотипно агресивната, половинчато циничната статия на колегата-блогър донякъде съвсем лекичко съвпада с моето мнение. Но има важни поанти, отбелязани не само набързо, ами и с предубедена директност, които ми бръкнаха под потната тениска, издраха ме, а след това, без дори да ме погалят, си тръгнаха и (никога) повече не се… [по]върнаха!
– ЖИВОТНИТЕ НЯМАТ ПРАВА
– Колко малоумен трябва да си(,) за да приравниш човек към което и да е животно?
Кой за какво стачкува, в какво вярва и какво го трогва – (все още) не е моя грижа! Не съм природозащитник, макар и да съм по-малко вредител от значима тяхна представителна извадка. Със сигурност внимавам къде си хвърлям боклука и не правя излишни опустошения на(д) природата. Нито я експлоатирам прекомерно с цел задоволяване на високоцивилизационните си нужди. Мога да продължа в тоя дух, но не искам – прекален светец и богу не е драг!
Не разбрахте ли, силно изказващите се срещу животните, насекомикс тварите и разни други звена на хранителната верига, които са под (?!) нас, че хората също са животни?!
И не става въпрос само за “хората са стадни животни” в добре познатия ни сексуален контекст. Визирам инстинките и животинските прояви, които се срещат у всеки един човек (независимо колко спокоен е, по каква колориметрична система е обагрен физически, какъв език говори, каква религия изповядва, мъж или жена е, дали е от Левски или ЦСКА)…
Защото достатъчно притиснат до стената, минал червената линия на озверялометъра – по-голямо животно от човекът – няма! Ако не сте се убедили до сега, явно… живеете на някое много приятно място, непознаващо първичните инстинкти не само на Шарън Стоун, ами и на всеки един (средностатистически) хуманен обитател на планетата.
Тъй че… правата и правилата са за тези, които ги спазват. По-силния изяжда по-слабия! Не живеем в джунгла (макар и да имам огромни съмнения в последно време), но законите й важат – непрекъснато. Когато отидем да живеем на Луната или на Марс, тогава може да [по]вярвам в друго.
И сега… не ви казвам да хванете сопата, брадвата или мачетето и да пречукате съседа си, щото тая вечер хъркал по-силно. Или щото сте гладни. Не! Помислете малко, преди експертно да заявявате, че еди си какви животни нямали права. За много мощни ли се имаме хората?
Историята ни свидетелства за такива животизми, каквито и най-освирепелите мечка, куче, вълк, лъв или тигър не биха могли да направят – кървав (примерно) бербат, какъвто цивилизования и мислещ човек е способен да направи!
Плюс това – всичко е въпрос на възпитание. Безпризорните кучета се развиват умствено и инстинктивно, подобно на безпризорните дечурлига (и не става въпрос за бездомни, нужно е просто да няма съблюдаващ израстването им). Може едно гладно (или достатъчно изплашено и ритано улично) куче да ми отхапе крака, ръката или врата… както може и в някоя тъмна уличка, някой изтърван пубер, на 10-14 години, предрусал с трева, кока или обикновен алкохол да ми забие ножа в бъбреците… Нали?!
Животът е борба – оцелява внимателния!
