1.
анонимен –
Нека да е лятооооо, само да е лятооооооо! 18.07.2008 11:52
Еййй, как ме размечта с този разказ за отдавна отминали времена. Помня почти същото от моите летни ваканции – с братовчедка ми си правехме хотел Фъри-Мъри в двора на къщата им и „готвехме“ супа-копчета, тормозехме селския пес, който беше с около 20кг по-тежък от нас и плюскахме джанки и царевица като обезумели. Страхотно време беше наистина 🙂
цитирай
2.
zezo –
А кое ти е селото ако не е тайна?
… 18.07.2008 11:58
А кое ти е селото ако не е тайна?
Този пост ми припомни и моите летни преживявания като малък. Четири диванета – аз, брат ми, братовчед ми и братовчедка ми на грижите на баба ми и дядо ми. Доста от работите, които описваш сме ги правили и ние 🙂
цитирай
3.
gamina –
zezo 18.07.2008 12:01
Струпец, врачанско 🙂 Близо е до Мездра и Роман 🙂
цитирай
4.
soho –
Ех, 18.07.2008 12:07
Колко хубаво беше тогава. Искам пак. Жалко, че днешните деца не могат да разберат какво е лято изкарано на село 🙁
цитирай
5.
анонимен –
Страшна 😀 😀 😀
Как ме върна 15 … 18.07.2008 12:15
Страшна 😀 😀 😀
Как ме върна 15 години назад в онова тайнство, наречено детство…Споменииии – само те остават накрая, но пък какви!
Вярно,че времената сега са по-опасни, но като се сетя ние какви глупости сме правили и си чудя как не сме се осакатили 😀
цитирай
6.
gamina –
уф 18.07.2008 12:17
И аз това се чудя, ама държеливи се оказахме да му се не знае 😀 С въжето от гаража се спускахме в дупката. Ако тръгна сега да слизам там – няма да ти казвам какъв алпинистки инвентар ще повлека.
цитирай
7.
zezo –
Струпец е далечко от местата, къ… 18.07.2008 12:20
Струпец е далечко от местата, където съм бил. Имам роднини в Търнава и съм им ходил на гости 🙂
Наскоро видях две деца на нашата улица, гонеха се с пластмасови пистолети и крещяха „Бум бум па-па“. Честно казано толкова бях изненадан, че се спрях и се обърнах след тях. Не бях виждал такова нещо откакто аз бях дете.
цитирай
8.
gamina –
zezo 18.07.2008 12:22
Тук в блока срещу офиса има две момчета, които по цяло лято се занимават с колелетата си, много им се радвам. Веднъж даже си сушаха димки на козирката над входа. Не е като на село, ама пак 😀
цитирай
9.
анонимен –
Не забравяйте и зимните ваканции 18.07.2008 12:22
когато се пързаляхме по задници върху найлони и после ни кърпеха, сушаха и биеха едновременно 🙂
цитирай
10.
gamina –
burkan4e 18.07.2008 12:24
Пра дядо ни ни беше направил дървени ски 😀 за всичко ставаха, ама не и за пързаляне. Имахме и шейни. Ще има и зимен постинг някой ден 😀
цитирай
11.
jones –
Ти не си… 18.07.2008 12:29
… толкова възрастна. Предполагам, че и пионерче не си била… и не си имала следователно „Пионерско поръчение“ за лятната ваканция… Щеше да обогати постинга ти съществено едно такова допълнение към разказа 🙂
цитирай
12.
gamina –
jones – aaaх 18.07.2008 12:33
Беше ме толкова яд тогава. Тамън да стана пионерче и настъпи 10ти ноември 🙁 Ама си имахме поръчения за последното чавдарско лято – трябваше да ги изпълним, че да станем пионерчета. Ама не станахме. Дори не помня какво беше…
цитирай
13.
zezo –
Е, да, пионерското поръчение беше … 18.07.2008 12:33
Е, да, пионерското поръчение беше опит да ти развалят ваканцията, но пък аз не се сещам някой да го е изпълнявал съвестно. Всички, които познавам, вкл. и аз се уреждахме със фалшиви бележки за предадени билки, гъби и прочие.
цитирай
14.
анонимен –
Шипки беряхме ние 18.07.2008 12:37
и аз не станах пионерче, но успях да бастисам две-три чавдарски връзки на нафтовата печка у нас 😉
спомениииии ….
цитирай
15.
jones –
Да… 18.07.2008 12:47
… вярно е, че не се изпълняваха съвестно, защото подходът не беше удачен. Задължаваха те да правиш нещо без да ти обяснят защо това трябва да се прави. Защо трябва да събираш билки (а пък как се събират билки не ти е било обяснено също), защо трябва да предаваш хартия за вторични суровини, защо трябва да засаждаш дръвчета – ако обясняваха тези неща, децата щяха да са по-ентусиазирани. И на мен ми беше досадно да изпълнявам поръченията. Но сега ги гледам през други очи…
Но си имаше и забавни неща. Аз пък бях знаменосец на нашата чавдарска и после пионерска дружина. Имах си и две хубави асистентки. Е, едната май не беше толкова хубава – трябваше да бъде малко по-висока, мисля :))
цитирай
16.
gamina –
шипките 😀 18.07.2008 12:48
Веднъж в трети клас така се засилих да си предам навреме шипките че изхвърчах в 7 сутринта от нас по чехли и без ученическа чанта, ама пък с торба шипки 😀
цитирай
17.
zezo –
Аз шипки не съм брал, но едно лято с … 18.07.2008 13:15
Аз шипки не съм брал, но едно лято с брат ми решихме да направим удар, като предаваме слез. На мястото до покрития басейн в Ловеч, където сега е трнировъчното игрище на Литекс всичко беше обрасло със слез. Изкупуваше се по 20 ст./кг суров или 2лв./кг сушен. Веднага почнахме да си представяме как ставаме милионери, предавайки сушен слез и като се засилихме да берем. Цяла седмица по няколко часа берем и сушим и накрая като го претеглихме – има-няма 600-700 грама 🙂
Целият ни ентусиазъм замина на кино.
цитирай
18.
gamina –
zezo 18.07.2008 13:20
И ние едно лято се засилихме да берем липов цвят. Имаме 2-3 в двора и солидно количество ничии липи из горите зад къщата… бахти брането беше. После почти нищо не изкарахме от тия липи.
цитирай
19.
zezo –
Сега видях снимката на Клечи Камик. … 18.07.2008 13:26
Сега видях снимката на Клечи Камик. Ние пък си имахме в Тетевен Джепин камик и Равни камик 🙂
На Равни камик ( http://img232.echo.cx/img232/7897/pict01360kv.jpg ) имаше картофени насаждения и ходехме да крадем амониева селитра за димките. Трябва някой път да отидеш там и да обиколиш върховете около града 🙂 (ако не си го направила вече, че като гледам бая обикляш страната 😉 )
цитирай
20.
gamina –
нем 18.07.2008 13:27
Около Тетевен само с кола съм ходила 😉
цитирай
21.
xunap –
Ами никой не ти пречи. Излизай си … 18.07.2008 13:28
Ами никой не ти пречи. Излизай си ваканция. Аз напоследък взех по месец и половина да излизам в лятина ваканция.
цитирай
22.
gamina –
xunap 18.07.2008 13:28
То не пречи, ама няма кой да ми прави мекици сутрин на село 😀
цитирай
23.
анонимен –
… 18.07.2008 13:36
Много ти благодаря за поста! Имам чуството че чета моите спомени, макар че съм с 15-на години по-възрастна от теб и ваканциите си ги прекарвах на трийсетина километра североизточно от твоето село. Моето се казва Тлачене, но мисля че това е без значение, защото навсякъде купона беше един и същ. И мразех 9 септември, защото трябваше да си тръгваме кой за София, кой за Враца, кой за някъде другаде. Вълшебно беше и ми липсва онова безгрижно време! И семразя понякога, като звъня постоянно на децата ми да ги питам как са, къде са, всичко наред ли е. Майка ми и баща ми (светла му памет) ни виждаха в месеца по веднъж, а срам ме хаща, че понякога забравях от игрите и приключенията за тях – добре че баба и дядо ги използваха като дежурните „плашила“, за да мирнем малко.
Пак ти благодаря
Роси
цитирай
24.
анонимен –
ехееееее 18.07.2008 14:04
спомени, спомени 🙂
цитирай
25.
анонимен –
ВАКАНЦИЯ…. 18.07.2008 14:31
Класика ! Само дето ние имахме такова детство преди 25 години, а сега изглежда невъзможно за днешните 7-10 годишни…..
цитирай
26.
анонимен –
memoari-vasilis qnis 18.07.2008 15:05
az sela imam….no nikoga ne sam prekarval vakanciite si tam.
vsqko detstvo ,za pochti vsichki e edinstveno i nezabravimo…za mene saschto.
roden sam v buda i peschta no detstvoto mi premina v grad pleven ,sreschtu kino -MOSKVA…kadeto nqkoga imasche ulica.
navremeto,predi poveche ot 40 godini na tazi ulica se vodeha istinski bitki,naistina sas darveni sabi,funiiki ,chatali strelqschti sas skobi za pchelarski koscheri i razbira se razlichni gabariti kamani.vsqka plevenska mahala,imasche armiq koqto uchastvasche v bitkite.razbira se leesche se krav ,zatova pak posle bqhme gordi sas ranite si,dori poluchavahme medali.
milicioneri nqmasche nikakvi,nikoi ne ni prechesche da se izbivame.
kolkoto po dalboko navlizame v minaloto ,tolkova po schtastlivi sa bili decata…..zatova
neka nesme kritichni kam segaschnite tineidjari,zaschtoto jivotat na tehnite pokoleniq
schte bade oschte po bezlichen.
münchen
цитирай
27.
gamina –
чатали… 18.07.2008 15:12
с тея четала стреляхме със скоби по цирковите акробати като ни водеха на цирк във Враца… баси идиотчетата сме били. И аз барабар с момчетата мъкнех прашки и четала…
цитирай
28.
анонимен –
чатали… 18.07.2008 15:22
Ние на чаталите викахме скобарки… ехххх, хубави времена … 🙂
цитирай
29.
анонимен –
Нашето лято в Гранитово 18.07.2008 15:32
Размечтах не е точната дума, но се върнах в най-хубавото време, без грижи и сиво ежедневие…е не че нямахме грижи, но тяхното естество беше по-скоро колко бой точно ще изядем след поредната щуротия.
След като приятелката ми попадна на това прекрасно писание искам да споделя, че и ние имахме прекрасно детство, аз не съм на 25, но съм на 28 и повярвайте ми сега синът ми няма къде да изживее всичко това. Бяхме 6 приятелки и много момчетии, цяла кралска конница диванета. Нашето село е Гранитово, близо до Ямбол и Елхово и разбира се Гранична зона с Турция.
Нелегалното ходене до язовирите и Тунджа сякаш беше най-малкото прегрешение и вие поне сте се прибирали за обяд, а ние излизахме сутрин към 6-7ч. С огромни раници натъпкани с каква ли не храна, дори и дини мъкнехме и хващахме селските пътища-прибирахме се малко преди да се стъмни и преди бабите ни съвсем да са откачили. Но се прибирахме не, за да си легнем, а за да се изкъпем и отново да хванем пътищата и дискотеките в селото. Всъщност къпането ми ставаше по уникален начин, топлеха се едни води, поливах се с канчета то бе сапунисване, то бе чудо, но нито за миг не съм си помислила, че е ужасно да се къпеш така и дори сега съм съгласна да се поливам по два пъти на ден стига да съм там на същото място, със същите хора. Походите до Тунджа винаги завършваха с много сини колена, изпокъсани от храсталаци дрехи, но най-големи жертви взе походът до Дрънчи дупка, когато един от приятелите ни води по незнайни пътеки, а аз ориентирах групата по пресните изпражнения на току-що минала каруца. Разбира се заведохме цялата тайфа в някаква нечувана гора пълна с трънки, от която се чуваха само писъци и псувни. Накрая нямаше начин пътуването да не завърши в къпане в дръстата, където хората си перяха чергите, но беше толкова хубаво, толкова истинско и безгрижно, че на никой не му пукаше каква е водата…
Там беше и първото ни напиване и първото ни завинаги приятели и всички онези малки и големи трепети, които са си все първи. Помня как тайно ходехме до язовира, а бабите ни разпознаваха от километри по побелелите крака, но ние все пак ходехме тайно. Помня и как ни гони селския бик, който някой дядо беше изпуснал. През деня училищния двор се използваше по предназначение-играехме волейбол, баскетбол, пушехме тайно цигари, после ядяхме иглички от борчета, а вечер там беше полигона на откраднатите целувки и многото първи въздишки. Имах най-прекрасното детство и благодаря на родителите си и на бабите и дядовците, че успяха да ми го осигурят, защото там са най-най-прекрасните ми спомени и до ден днешен от там са най-верните хора до мен. Тези, които не ме изоставиха нито за миг през годините и тези, за които съм готова на чудеса.
цитирай
30.
анонимен –
И още от Гранитово 18.07.2008 15:38
Забравих да напиша за вечерта, в която една от приятелките ми реши да бяга от вкъщи и аз солидарно я придружих до близката гора, имахме и куче с нас, а тя беше взела пакет бисквити, подготовката уникална, а шубето от тъмното и ние сами в гората прекрати бягството й много бързо и в крайна сметка решихме, че е по-добре да идем с другите на дискотека…
цитирай
31.
slynchogled –
Приказно! 18.07.2008 15:39
Пренесе ме в една красива приказка. Аз никога не съм прекарвала дори секунда от детството си на такова място, но и до днес си мечтая за къща в малко селце, далече от шум и градска суета…кътче за отдих и съзерцание…Еееех…
цитирай
32.
gamina –
🙂 18.07.2008 15:40
Е, аз бях на 25 преди две години, когато за последно правих глупости с дечурлигата на село 😀
Иначе прибирането за обяд беше чат-пат. Като попораснахме малко и не ни беше толкова страх от пердаха пълнехме и ние дисагите и на Искъра до вечерта. А пък дискотеките и тайното пушене бяха по-късно. Тоя постинг е за по-ранните години, когато вечер се фукахме кой има повече ожулвания и синилки.
цитирай
33.
stone –
браво 18.07.2008 16:11
моето село беше до дунава – същите криеници от баба и дядо, айде на колелото и на дунава да се къпем и да ловим риба. ама дини не си носехме в раниците, ами си крадяхме от бостаните 😉
поздрави!
цитирай
34.
malta –
🙂 18.07.2008 17:06
И мен ме върна 10-12 години назад. Колко беше забавно на село преди да навърша десет. Сега ми се струва, че тогава летата бяха по 9 месеца, а не три..
Благодаря за усмивката 🙂
цитирай
35.
elle10 –
Носталгия.. 18.07.2008 17:57
Мда.. определено летата бяха хубави и мен ме заточваха така всяко лято и сме се събирали дечурлиги , приятно разказче, благодаря. Браво ! 🙂
цитирай
36.
gamina –
анонимен 30 18.07.2008 18:26
„Забравих да напиша за вечерта, в която една от приятелките ми реши да бяга от вкъщи и аз солидарно я придружих до близката гора,“
Това ме подсеща за един по-късен период от селските ми изпълнения – към 96-97 година, когато две девойки упояваха бабите си с лексотан и диазепам за да се измъкват нощем. Ще взема да го опиша и това някой ден 😀
цитирай
37.
darkenedangel –
е да хубаво нещо е детството 19.07.2008 08:36
понякога се чувствам странни, че когато чета разкази за детството нищо в мен не се трогва и трепва. В живота ми дойде момент, когато съвсем съзнателно реших, че то е свършило и си е отишло, и че аз исках да е така. И така и беше. Иначе невероятно детство имах, тук на село при баба и дядо……Е, всички бяхме деца, болеше ни когато паднем от дърво……….
цитирай
Това ме подсеща за всичко, което съвсем скоро (след 1-2 седмици) ще правя 🙂 На село си е най-хубаво!!!
цитирай
39.
анонимен –
Последната снимка е cool! 20.07.2008 14:04
Виж как големите цици понякога развалят пейзажа 😀
цитирай
40.
gamina –
39. анонимен 20.07.2008 16:59
Кви цици, кви пет лева и кой, под ягодите, си ти?
цитирай
41.
анонимен –
Гранитово 30.10.2009 12:33
анонимен написа:
Забравих да напиша за вечерта, в която една от приятелките ми реши да бяга от вкъщи и аз солидарно я придружих до близката гора, имахме и куче с нас, а тя беше взела пакет бисквити, подготовката уникална, а шубето от тъмното и ние сами в гората прекрати бягството й много бързо и в крайна сметка решихме, че е по-добре да идем с другите на дискотека…
Толкова беше хубаво,а ми се струва сега толкова далечно все едно никога не е било.
Велислава,моля те като имаш повече време разкажи още някоя Гранитовска история.
цитирай
