Published on 23 април 2010 21:44, Ралица Ковачева, София Last change on 24 април 2010 10:38
Европейската комисия ще изготви доклад за факторите, довели до превишението на бюджетния дефицит на България с над 3% от БВП. Това е първата стъпка от процедурата за свръхдефицит, която се задейства автоматично след оповестяването на данните на Евростат за дефицита в страните от Европейския съюз. Според тях българският дефицит е 3.9% или с 0.2 процентни пункта повече от изчисленията на българското правителство. На 9 април правителството съобщи, че на начислена база, по предварителни оценки, бюджетната дупка за 2009 г. скача от 1.9% на 3.7% . Докладът на Комисията, освен задължителен елемент от процедурата, би бил най-смисленият и завършен анализ на близкото ни икономическо минало, какъвто досега (за 10 месеца) правителството не направи.
Според пролетните данни на Евростат, само 5 от 27-те страни, членуващи в ЕС са с по-нисък бюджетен дефицит от 3-процентната бариера, заложена в Пакта за стабилност и растеж. Тревожен факт е обаче, че реално всички страни са отбелязали недостиг в бюджетните си рамки. Тези, които предизвикват най-голяма загриженост са: Ирландия (-14.3%), Гърция (-13.6), Великобритания (-11.5%), Испания (-11.2%). Австрия и Германия, макар и с дефицит над 3%, попадат в категорията на допустимите изключения (до 3,5%), защото превишението е много близко до референтната стойност и може да се приеме като изключение.
България обаче не се вмества в тази граница и затова в нейния случай (както и на още 19 страни) се пристъпва към процедура по свръхдефицит. След като български медии съобщиха за началото на процедурата, от Министерството на финансите обясниха подробно целия регламент на протичането й. Ако се стигне изобщо до същинските мерки, за България те биха били доста полезни, какъвто е и смисълът на процедурата.
А тя е дълга и сложна. Започва със споменатия доклад на Европейската комисия за причините за свръхдефицита. В него ще бъдат отчетени и допълнителни фактори като дали дефицитът превишава дела на публичните инвестиции в БВП, както и друга важна информация относно средносрочните икономически и фискални перспективи на страната. Едва след тази обстойна оценка Европейската комисия ще прецени окончателно дали е налице свръхдефицит. Необходимо е това да бъде потвърдено и от Съвета на ЕС, което се очаква да стане на заседанието на финансовите министри през май. Ако все пак ЕКОФИН констатира наличието на свръхдефицит за България, на първо време ще приеме препоръки към страната за решаването на проблема.
Първоначално препоръките не са публични (т.е. ние няма да разберем какво се очаква от правителството и дали то го прави), но ако няма резултат, съветите се публикуват, като начин да се засили натискът връху страната. Едва в краен случай може да се прибегне до засилване на мониторинга върху държавата-нарушител на Пакта за стабилност или до финансови санкции. Въпреки многобройните нарушения, досега нито една държава чен на ЕС не е била наказвана с финансови санкции.
В този си вид, процедурата по свръхдефицит няма наказателно, а коригиращо действие. До сканкции може да се стигне само ако държавата-нарушител не направи необходимото да консолидира публичните си финанси, така че да сведе дефицита си под границата от 3%, поясняват от Министерството на финансите.
Важно е да се отбележи обаче, че процедурата срещу България идва в момент, когато Европейската комисия обмисля затягане на санкциите срещу държавите, които нарушават бюджетната дисциплина. Именно на заседанието на ЕКОФИН през май Комисията ще предложи окончателния вариант на предложението си за подсилване на Пакта за стабилност и растеж и за по-добра координация между икономическите политики на държавите членки.
Трябва да наточим зъбите си, закани се наскоро еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. Очевидно е решението на Комисията да не допусне втора Гърция в Съюза. Това, че България бързо си призна разликата в данните, е добър знак. Сега е важно правителството да покаже, че полага усилия в правилната посока, която е само една – свиване на публичните разходи.
Защото за разлика от други страни с много по-голям дефицит, България има доста неща, за които да се тревожи. Какво може да предложи страната срещу финансиране на бюджетната дупка с дълг? Това е въпросът, който трябва да си задават управляващите, опозицията, а също и обществото, когато разглеждат данните за състоянието на публичните финанси. Великобритания (-11.5%), например, може да предложи висока производителност, високо-технологична продукция, която винаги ще се търси и купува на висока цена, а системата на висшето образование на Острова също дава дългосрочни надежди, че тази държава ще продължи да произвежда висококвалифицирани кадри, които да гарантират, че всички бъдещи заеми ще бъдат изплащани.
Докато в доклада, който Европейската комисия ще напише за България, вероятно ще посочи ниската производителност в пропорция с високи заплати, раздута и неефективна държавна администрация, разчитане на евтиния труд като компенсация за липсата на технологичен прогрес и още и още – все неща, които добре знаем. На целия този фон, експертите на Еврокомисията вероятно ще добавят в доклада и лошата демографска перспектива, съчетана с нежелание за реформи в нито една социална сфера – като образование, здравеопазване, пенсионна система.
Това е истинският повод за тревога. И добре, че беше свръхдефицитът, за да се разтревожим истински.
