ИЗОЛАТОР

ИЗОЛАТОР

Тъмно е... Глухите удари на тежки веригиотекват. Напомнят, че гния без глас.Жадно... Стените поемат изсъхнали лиги,крият бесния Аз.

 

Дебелото време с мазни паласкидържи ме доволно във плен.Светлата кожа на твоите ласкицелува раненото в мен. 


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност