Авторитаризъм в действие
Преди няколко дни уважаваният от мен Григор Гачев (позовавайки се на друг блогър) описа в блога си противозаконното искане от страна на служител на МВР на трафични данни от сайта FrogNews. От коментарите по темата стана ясно, че то не е изключение, а напротив – практика. Според статия в сайта на вестник „Сега” българската полиция изпитва нездрав интерес към IP адресите на интернет потребители, правещи „глупави” или недобронамерени изказвания за министри и политици.
В същото време в e-comedia се появи материал, посветен на Иван Димитров Панов – български публицист и правозащитник, който допреди седмица работеше в предаването на БНТ „Полет над нощта”. По собствените му думи той е уволнен оттам, защото отказва да се подчини на нареждането да спре да изразява личното си мнение в личния си профил във Facebook и да изтрие всичко, което е казал по политически и обществени въпроси.
На този фон въобще не ме учудва днешната редакционна статия в „Дневник”, в която се споменава провала на т.нар. дискусия, посветена на създаването на специализиран наказателен съд (който за сега не е ясно по какво ще се различава от извънредния съд, изрично забранен в Конституцията). При провеждането й, напълно в духа на отечественофронтовското изразително майсторство, известният с волностите си на магистрала Тракия и в самолет на „Луфтханза” и със скорошния си опит да нареди на една независима българска медия какво да пише Волен Сидеров обвини изказалите съмнения в аргументите му в съпричастност с организираната престъпност. Освен това той съвсем естествено се усъмни в правото им изобщо да изразяват мнение. Вътрешният министър Цветан Цветанов от своя страна впечатли с „остра реч в стил който не е с мен е с мафията”.
Също толкова впечатляващ е последният доклад на неправителствената организация Freedom House, според който пресата в страната ни е все по-малко свободна (България заема 76-о място за 2009 г., редом до такава утвърдена демокрация като Индия) и отбелязва стремителен регрес спрямо началото на десетилетието.
Единственият въпрос, който искам да ти задам, е, колко време още ще гледаме безучастно как свободата ни се изплъзва – бавно, но сигурно. Никой не подкрепи Иван Димитров Панов – нито във Facebook, нито другаде. И защо не – той не е куче, за което да изпиташ съжаление, или пък шарлатанин, който да повдига самочувствието ти. Той е същият като теб.
Никой не знае колко от исканията на МВР за трафични данни са минали пред наплашените или незапознати със закона провайдъри. Нито какво точно се случва с авторите на „глупавите” или недобронамерени изказвания за управляващите. Изглежда на малцина им пука с какво точно ще се занимава народния… извинявай, специализирания наказателен съд, подготвян от новото управление.
Така че би било добре да си притеснен. Тенденцията е, когато властта стигне до теб, никой да не ти обърне внимание.
Сподели във Facebook
