“Устойчиво развитие” е тендеция, която в световен мащаб набира все по-голяма популярност и все повече привърженици. Всяка една компания, която не предприеме устойчиви промени в своето представяне в скоро време ще загуби конкурентни предимства.
Концепцията за устойчиво развитие предвижда икономически растеж, който е в състояние да задоволи нуждите на съвременното общество от благосъстояние (с всичките му социално-демографски и здравни особености) в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволят своите нужди. По-конкретно устойчивото развитие предполага да се избират и насърчават стратегии за икономическо развитие, съобразени с опазването и подобряването на околната среда и биологичното равновесие на Земята.
Устойчивото развитие има различни аспекти – управленски, икономически, екологични, социални. То е стремеж за политика и начин на живот на населението и преди всичко състояние на икономиката, при което се използват безотпадни технологии, залага се на използването на възобновимите суровини, разчита се на рециклирането като целта е експлоатацията на природните ресурси да не промяна параметрите, които влияят на човешкия живот.
За съжаление, все още сме свидетели на неустойчиви тенденции във всички сфери около нас. Експлоатират се невъзобновяеми енергийни източници, които от друга страна са главният виновник за парниковия ефект. Унищожават се белите дробове на планетата, като се заличават всеки ден хиляди декари гора…
От друга страна, компаниите гонят печалби и продажби за един ден, сделки на всяка цена и никой не се съобразява с последствията. Отговорността за налагане на устойчивите тенденции било то в строителството, управлението, социалната сфера, навсякъде се е поела от някои, за сега малко, но се надявам да стават и все повече напредничави хора, лидери, компании или организации с идеална цел. Те със своите действия се стремят да променят и възпитат в потребителя отговорно отношение към всичко, което го заобикаля или му се предлага. Така компаниите ще бъдат принудени да започнат да споделят със своите клиенти какви устойчиви тендеции следват в своята дейност, защото потребителят е длъжен да го изисква от тях.
Като отговорни за това къде е сега и къде трябва да бъде компанията след време, висшето ръководство е в центъра на тези промени, които трябва да се случат. Те могат да се разгледат в следните насоки:
Стратегически мениджмънт и стратегическо планиране – преминаването към устойчиво развитие е сложен и дългосрочен процес. Стратегическото планиране е нужно да посочи периодичните дейности, които да се предприемат от компанията за да се приспособи към промените в обкръжаващата среда.Стратегическият мениджмънт е по-широка концепция, непрекъснат процес, включващ опитите на фирмата да се пригоди към променящата се среда по начина, съдържащ най-големи предимства. Той е отговорност на висшия мениджмънт, но реализирането му е процес , в който трябва да участват всички. Той цели не само създаване на конкуренти предимства, чрез включване на все по-голяма добавена стойност в продукта, но е и ориентиран към оказване на влияние върху обкръжаващата среда.Това е именно примерното поведение на фирми с устойчиви управленски подходи. За тази цел обаче стратегическия мениджмънт изисква различен начин на мислене, който често може да влиза в конфликт с нагласи, начин на работа, методи и условия усвоени при традиционната фирмена дейност. Конкретен пример е когато отговорните за провеждането на тази политика се затрупат с оперативни задължения и изгубят фокуса на по-голямата, устойчивата цел. Бизнес модела и гъвкавостта на бизнеса ще трябва да се съобразяват все повече с реалностите на пазара. Все по-голямата конкуренция и стесняването на пазарните ниши, в които може да се реализира проспериращ бизнес, “отхапва” дейности от веригата за създаване на стойността за клиента.Така например все повече рекламни агенции разширяват и специализират своите услуги в PR-а и Е-Маркетинга. По-ефективно излиза вече аутсорсването на IT-отдела, вместо закупуването на скъпа техника и наемането на служители за нейната поддръжка. Това не само спестява скъпи инвестиции, допълнителни разходи, но и гарантира една по-голяма професионалност на доставяните услуги, поради тясната специализация на фирмите, които ги предлагат и възможностите техният професинолизъм да е на високо ниво.Важно е в новите организационни структури да се намерят хора, които по най-ефективен начин да координират аутсорснатите дейности и да ги вплетат в общата цел и мисия на компанията. Ефективността на управлението до сега се разглеждаше като сложна социално-икономическа категория, която разкриваше резултатността от функционирането на фирмата, съдействаща за достигане на стоящите пред нея цели при най-ниски разходи по управлението. При промяна в околната среда целите остават адекватни на средата, но подходите за постигането им се променят.Същността е в това, че много компании разчитат все още на функционалния подход в управлението, където проблем са слабите хоризонтални връзки между структурните звена, а те стават все по жизнено важни.Решението на този проблем е процесния подход. При него организацията не е съвкупност от отдели, цехове и звена, а съвкупност от бизнес процеси, и дейността трябва да обслужва тези процеси. Ключовите показатели за организацията (издръжка, качество, бърза реакция, гъвкавост и т.н..) зависят от усъвършенстване на бизнес процесите, преодоляване на тяхната фрагментарност и разкъсаност (технологическа, информационна, организационна). Човешкият фактор – никога преди хората не са имали такова значение за бизнеса, колкото през подследните години.В една статия срещнах следното мнение: “Голяма част от управляващите все още гледат на служителите си като на личен състав и използват старите подходи за управление на хората.” От моята практика обратното твърдение е също вярно: “Голяма част от служителите все още гледат на себе си като личен състав” и не търсят смисъл в работата си, не търсят възможности за изява, за развитие, за самоусъвършенстване.Промяната в икономическата обстановка в света и в България постави в позиция на силна деквалификация много служители в компании, които преди са имали успешни практики. Изискванията към компетенциите на служителите според новите реалности на пазара се промениха коренно и предопределиха необходимостта от атестация на персонала и осъвременяване на знания и обучение. Управление на информацията – това до няколко години клише, че навлизаме в етап, където инфирмацията се превръща в четвъртият по важност ресурс вече отмина. Сега имаме и станали като нарицателни примери, как лошото управление на информацията може да доведе до ръба на фалит една нормално функционираща и ликвидна банкова институция в България – случаят с Първа Инвестиционна Банка.Информацията в световната мрежа Интернет нараства с невъобразими темпове. Новите тенденции в начините да се скулптурира потребителското поведение – Web 2.0 начините, като социалните мрежи, блоговете, микроблогинг системите, подкастите и пр. са силно информационно ориентирани. Техните характеристики като “виртуално=реално”; “глобално=локално”; “гъвкавост”, “интерактивност”, “точна таргетираност”; “винаги, по всяко време и навсякъде”; “скорост”, ни поставят в позицията да сме силно зависими от ефективното управление на информацията.
Важно е да се намери балансът между различните аспекти и фактори на устойчивото развитие. Само така ще може успешно да постигаме целите си, в същото време няма да вредим на хората и околната среда и ще гарантираме икономически растеж било то благодарение на намалените експлоатационни разходи, повишенаjd производителност, повишена привлекателност на продукта, висока ефективност в управлението или протичането на процесите и пр.
Разбира се темата за Устойчивото развитие е много широка и то може да се търси в хиляди направления на човешката дейност. Затова призовавам тези, на които им е допаднала темата да споделят те как разбират устойчивото развитие, какво прават или могат да правят, за да са поне за минутка с поведение отговарящо на изискванията за устойчивост.
