В Япония съществува предание, че думите на душата живеят в един дух, наречен котодама, или дух на думите, и че актът на изговаряне на думи има силата да промени света. Всички знаем, че думите оказват огромно влияние върху начина, по който мислим и чувстваме и че нещата вървят гладко, когато се употребяват позитивни слова. Но никога досега не сме могли да наблюдаваме ефекта от позитивните слова.
Думите са изява на душата.
Фактът, че всичко е в състояние на вибрация, означава също, че всичко произвежда звук. Обаче ние не чуваме всеки звук, макар че има някои хора, които изглежда чуват гласовете на дърветата и могат да общуват с растения. Независимо дали чуваме, или не – неповторимата честота на всички обекти може да бъде интерпретирана като звук. Човешкото ухо е способно да чува честоти от приблизително 15 Hz до 20000 Hz ( Hz или Херц ) показва броя на циклите на повтарящата се вид вълна за секунда). Всъщност добре е, че ушите ни имат това ограничение – в противен случай сигурно не бихме могли да спим през нощта. Природният свят наистина е добре замислен – всичко е в равновесие. Музиката и изречените думи са вибрация, те лесно се разбират и тълкуват почти от всеки. Звуци като песента, създадени от човешкия глас по време на будистко погребение, се пресъздават в лекуваща вибрация.
Самите написани думи всъщност излъчват уникална вибрация. Буквите са като визуален код за изразяване на думи.
Но какво по същество са думите? В Старият завет се казва : „В началото бе Словото“. Това означава, че преди създаването на Вселената е съществувало „Слово“. Дали „Словото“ е създало човешките същества и хората след това са научили думите от природата?
В предисторически времена, когато хората са живели всред природата, те е трябвало да се защитават и са били чувствителни към честотите на звуците, произведени от природата, за да откриват опасността, преди да ги е връхлетяла. 12 Звукът на веещия вятър, звукът на течащата вода, звукът от ходещото в тревата животно – способността на древните да разбират звуците и да ги предават на други, използвайки гласа си, е била необходима за оцеляването им. Вероятно тези опити в езика са били прости съобщения от няколко думи, но с развитието на културата и с натрупването на опит речникът ни се е обогатявал.
Защо тогава езиците, на които хората говорят, са толкова различни? Лесно може да се разбере, като се има предвид, че езикът е научен от вибрациите на природното обкръжение. Природното обкръжение значително варира според мястото. Променливото време на европейския климат и влажните острови на Азия създават различни вибрации, които се изливат в природата. В Япония има четири отделни сезона и японският език го отразява в прекрасен речник от свързани с времето думи.
Според Библията преди Вавилонската кула всички хора говорели един и същ език. Може би това ни казва, че, макар мястото и природното обкръжение да се различават, основните закони на природата са едни и същи.
