Повече от три седмици са минали след като аз посетих тези две забележителности, но само сега реших да напиша за тях. След Етрополския Водопад, но преди Емен и Хотница, спирах за да видя Деветашката Пещера и Крушунските Водопади. Намират се на само някъде 20 км един от друг и в повече случаи се посещават заедно, все пак са близо.
Деветашка Пещера
Пещерата се намира по пътя Ловеч – Левски, малко след завоя за село Деветаки. След реката има табела и мини-паркинг в трева, там и паркирах и тръгнах покрай реката. Това се оказа грешаната пътека, по-добра се намира малко понагоре. Но и по тази пътека стигнах до пещерата след десетина минути.
Копирайки википедия, съобщавам че пещерата е дълга 2 442 м, с общата площ от 20 400 м2, и височина от 60 м. За мен най-интересното пък е историята на тази пещера – само преди 60 години пещерата е била засекретен военен обект.
На входа има някаква малка къщичка, тук сигурно имаше охрана. А през реката има и мост, но той е разрушен.
За снимки използвах exposure blending и правих по 4-5 различно експонирани снимки за всяка композиция. Така горе-долу се получи това, което исках. Но за една композиция и тъмната снимка стана доста интересна.
Пещерата продължава още далче, с челник влязох малко по-навътре, но там беше толково тъмно че за снимки и дума не ставаше. Изгасих челника и потънах в тъмнота. Ууу.
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. От 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера. Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата.
Крушунски Водопади
20км на северо-изток, през села Александрово и Чавдарци и съм в Крушуна. Специално дойдох през делничен ден, тъй като през почивните дни тук има доста хора. Водопадите са прекалено леснодостъпни и привличат много хора. Но макар че беше понеделник, все пак имаше някъде 3 групи по 10-12 човека….
Такса за посещение е едно левче. Но поне не искат такса за фотоапарат… за сега…
Хора имаше навсякъде. До един водопад се целуваха, до другия се снимаха (с телефони), до третия пък бяха на пикник.
За мен фотография и планински разходки са нещо, което обичам да правя сам. Така че като имах околко 30 човека по водопадите нямах голямо желание да снимам. Реших да се поразходя и да почакам хората да тръгнат.
Не трябваше да чакам дълго, повечето се завърнаха преди да видят и половина от водопадите.
Пролет, след няколко дъждовни дена, водопадите са на максимум.
След като разгледах и пещерата (но след Деветашка не исках да я снимам), хванах някаква пътека и излязох към още един водопад, който едва не подминах.
Само ако имаше вода и по дясната част, този щеше да е най-интересния водопад в Крушуна.
Реших че видях всичко и тръгнах обратно. За следващите две снимки и 11мм не ми стигнаха и реших да направя по няколко кадъра и да ги сглобя в панорама, нещо което не съм правил от 2008 година, когато открих какво са “панорами” и със сапунерката напрвих доста, повечето от които никак не са добри. Тези пък се получиха добре, поне първата.
Krushuna Waterfall
А за тази направих 5 вертикални, но горната е доста по-добра.
Това е за Крушуна. Какво правих след тези водопади вече писах. Тръгнах към Емен, а след това и към Хотница, но вече на следващия ден.
Повече снимки от всички тези места са качени в сток секцията: забележителности от Крушуна, Емен, Деветаки, Етрополе и Хотница
Заповядайте в facebook групата ми, през която лесно ще можете да следите най-новите ми снимки.
