На пръв поглед изглежда че двете понятия са антоними – или си егоист или алтруист. Но така ли е всъщност? Може ли човек да е алтруист без преди това да е постигнал равнищети на здравословен егоизъм?
Как така ли? Ами ето как. Аз смятам че егоизма и алтруизма за като основите и покрива на една къща (или човек). Може и като първо и второ ниво на Супермарио за тези на които им харесва повече J). Първо се строят основите – т.е човек се учи да харесва и уважава себе си, да осъзнава и задоволява потребностите и стремежите си. Да поставя себе си на първо място. Да прегледа и разчисти твърдия си диск от комплекси и страхове, да очертае приоритетите, според които ще действа и местата, които ще заемат хората, които присъстват в живота му.
Това е главното. Наистина главното. Това наричам аз здравословен егоизъм. И само до там да стигне, смятам че този човек ще бъде реализиран , успешен и щастлив. Има си дом с основи и стени. 9 месеща в годината ще е добре, докато не стане зима и не се сети че има нужда от покрив, за да не го вали снега.
Ето тука идва алтруизма – той е покрива на къщата. След като всичко в нас е добре, тогава идва ред да се погрижим за другите – да на правим нещо добро за непознат просто ей така, без да очакваме нищо в замяна. Но не безцелно и хаотично, а като му покажем нашата къща и му помогнем да изгради собствени основа и стени.
Най- важното според мен е – не можеш да помагаш на другите, ако не си помогал първо на себе си! Не можеш да строиш покрив във въздуха, ще падне при най малкия повей на вятъра. Тогава ще се срутиш ти и няма да можеш повече да помагаш. Виждала съм го да става много пъти, особено при нас жените, и последиците от това са катастрофални, но за това в следващия пост.
