Земята отвръща на удара

24
Добави коментар
mateq56
mateq56

Колко хора в днешно време се замислят над  вечните въпроси: „От къде идваме“, „Кой ни е създал“ и „Какви планове има Той за нас“? И колко ли от хората, които все пак си задават тези въпроси, търсейки отговора, излизат извън рамките на общоприетите теории за Сътворението? За жалост, хората, вникващи в тези загадки, са предимно тези, посветени на науката. Обикновеният гражданин, с когото всеки ден се разминаваме на улицата, в заведението, в университета или в градския транспорт, най-често съсредоточава вниманието си само върху собствените си ежедневни проблеми, считайки ги за най-неотложни.

А колко ли от нас биха разчупили рамките на еднообразната си действителност и биха се вгледали в символите, загадките и знаците, които планетата и природата й ни поставят всеки ден. 

В моето съзнание винаги, и особено през последните няколко месеца, нахлуват въпроси, свързани със случващото се с планетата ни. Разрушителни земетресения, отнели толкова много човешки животи, разширяващата се дупка в озоновия слой над Антарктида, изригване на вулкан с такава силна мощ, че да блокира движението между държавите и дори континентите, видимата и осезаема промяна в климата ни…Какво става? Защо се случва всичко това? Някак нахално в съзнанието ми изниква една единствена дума, която се опитвам да прогоня, но тя упорито се връща: „Война!!!“!Не война, за каквато четем в учебниците по история, не война на световете, каквато пресъздават филмите, а война, започнала преди векове, задълбочаваща се и добиваща наистина застрашителни размери. Война между хората и планетата Земя! 

Ако в далечното минало хората са почитали природата като божество, ценили са богатствата, които тя им предоставя и са живяли в хармония със заобикалящата ги среда, то днес сме свидетели на хиляди безобразия, изразяващи се в масови изсичания на гори, все по-голямо замърсяване и незачитане на естествената красота на природата! И тук изплува въпросът: „Никой ли не се замисля, че природата я боли? И никой ли не осъзнава, че с тези действия вредим изключително много и на самите нас?“. Може би страшните бедствия, които сполетяха жителите на Земята съвсем неотдавна, са опит на природата да ни предупреди, че това унищожаване на благата й е равносилно на престъпление, че дори едно изхвърлено боклуче е грях спрямо нея…може би по този начин Земята отвръща на удара!!! 

Според мен всичко в света съществува по двойки, които се допълват: денят и нощта, мъжът и жената, доброто и злото. Това са противоположности, които обаче не могат един без друг и които, когато са свързани, олицетворяват хармонията в света. По същия начин човекът и природата оформят ядрото, около което се върти съвършенството на нашата планета. Но в момента те не са в хармония – те са във война – неразумна и нелогична.

Вярно е, че се организират множество дейности, свързани с почистване на околната среда и по телевизиите се излъчват все повече реклами, призоваващи към поведение, насочено към запазване на екоравновесието, но дали са достатъчни те, за да се възстанови природата от вече нанесените й щети? Според мен на фона на огромните площи липсващи гори и екокатастрофата, предизвикана от разливането на петрол в океана, нашите опити за почистване на улиците от боклуците са направо нищожни и няма да повлияят върху спирането на войната между човека и природата. Докато не се промени цялостното съзнание на човека, така че той да уважава природата и да цени това, което тя му дава, колкото и да почистваме улиците, винаги ще има боклуци, винаги ще се намери някой, който да го мързи да отиде до кошчето и просто ще захвърли обелката си на тротоара. 

Може би вече е започнала такава промяна в човешкото възприятие и съзнание, но, за да бъде процесът пълен и ефективен, трябва да мине още много време, а дотогава войната ще продължава, горите ще продължат да изчезват по-бързо, отколкото се появяват, ще продължават да се избиват животински видове, ще продължава произвеждането на съоръжения, замърсяващи атмосферата.

А природата ще продължава да отвръща на нанасяните й удари с бедствия, подобни на вече сполетелите ни. Бедствия (като унищожителното цунами сполетяло Индонезия преди 5 години и отнело толкова много животи), от които не можем да се възстановим вече толкова време… Но, както казах, всичко, създадено по двойки, действа в синхрон с половинката си. Хората унищожават природата си, а от друга страна природата им отвръща със същото. Но повечето хора вместо да се запитат: „Аз ли съм виновен?“ и вместо да се присъединят към малкото, грижещи се за оцеляването на планетата, предпочитат да си задават въпроса „Дали всичко това се случва понеже наближава 2012 година?“.

И твърде малко са тези, които осъзнават, че всъщност този апокалипсис, който толкова ни плаши, всъщност зависи от нас – хората. Може би ако спрем да изхвърляме боклуци през прозореца на автомобила си, ако се протегнем и изхвърлим торбичката със смет в контейнера, а не до него, ако жертваме 15 минути седене пред компютъра, за да засадим дръвче, ако спрем да се гаврим с беззащитни животни…може би това е пътят за спасяване на планетата ни! И този път всъщност не е никак труден – трябва само мъничко трезва мисъл и много любов към природата, а резултатът ще бъде от огромно значение за цялата планета!