Учителят винаги казвал, че Истината е пред очите ни, но ние не я виждаме, защото не ни достига перспектива. Веднъж той завел учениците в планината. Когато били изминали половината път, ученик обходил с поглед околността и съкрушено попитал: -И къде е този прекрасен пейзаж, за който непрекъснато говориш? Учителят се усмихнал: -Ти се намираш в самия му център, в което сам ще се убедиш, когато достигнем върха на планината.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
