Иракли | Pavel Pronin Photography. Снимки от България

4
Добави коментар

Мислих че фотописът ми за Згориградската екопътека ще е последен за поне един-два месеца, но неочаквано имах една свободна седмица в начало на юни през която снимах морски пейзажи на север от нос Емине. За сега ще напиша за плажа “Иракли”.
Не е секрет че морски пейзажи (като и всякакви други пейзажи) се снимат по изгрев/залез, но има и едно друго време, когато могат да се направят интересни снимки – дъждовно време с красиви облаци.
Дори в в моя стил на каране (много бавно, когато ме изпреваряват дори всякакви автобуси) Иракли се намира само в 35 минути от Несебър, което беше изненада за мен. Свикнах се да отивам и да снимам на юг от Несебър, но се оказа че поморийския преход се минава бързо и да стигна до Иракли ми трябва значително по-малко време от носовете на Бургас (Форос, Акин и т.н.)
Първи Юни, следобед, изглежда че след малко ще завали, но аз тръгвам по плажа в посока на нос Емине. Река Вая не е широка и се преминава абсолютно без проблем.
Плажът обаче е широк и дълъг, и от най-ниската позиция на статива морето дори не се вижда, сякаш съм в пустиня.
Красиво е, диво и спокойно, но пък за снимки не е много интересно, затова слагам един НД филтър, за да имам възможност да рисувам с вълните, което много обичам да правя.
Някъде на 2км от централни вход вече имаше нудисти с палатки, а в морето, точно срещу тях – интересно дърво
Камъни няма, водорасли липсват, пейзажът е пясък и морето, това е. Поне имаше вълни, които и се опитвах да снимам, обикновено, ктао снимам вълни, правя по доста снимки на едно и също място, все пак с всяка вълна се получава и различна снимка. След това обаче е трудно да избера най-интересните за да ги кача тук.
Колкото по-близо става до нос Емине, толково повече камъни има по плажа.
Когато стигнах до един дървен заслон (който в панорамио е обозначен със снимка като “Пешова Колиба”) започна леко да вали, исках да продължа чак до нос Емине, но по това време на година ако започва да вали, идват и светкавици, и градушка, така че реших да не продължавам, и тръгнах обратно.
Малко изминах. Но ако отиваш да снимаш морски пейзажи през деня – трябва лошо време, ако отиваш за разходка по добро време, добри снимки няма да имаш. Мисля се това е правило за този тип снимки. Затова някой друг ден ще се върна само за разходка.
На път обратно пак спрях до дървото.
Като и забелязах макове, които така и не успях да снимам по изгрев/залез през този сезон.
До реката имаше група хора, които малко разнообразиха снимките като решиха да тичат през реката.
В ляво от централния вход на плажа се намира и нос Кочан. Небето беше скучно и вече не снимах, но тъй като така и не заваля, от него стигнах някъде до къмпинг Чайка. Тук скалите са доста интересни.
Седмицата продължи със значително по-интересни снимки, като и един залез в Обзор, където май направих най-добрите ми снимки на морски пейзажи, ето и един от тях: June Evening. Но тези снимки ще ги публикувам по-късно

А всички снимки от този ден, доста от които са “рисуване с вълни”, са качени в  общата галерия: Иракли, а за портфолиo избрах само една: Irakli Beach.
В Портфолио има няколко дребни промени, като един нов албум “Любими”, където са качени само най-любимите ми снимики, тъй като качвам прекалено много в самото портфолио )) Така че това е “портфолио в портфолио”.